1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Въпросителните пред Косово не станаха по-малко след изборите

default

За албанското мнозинство на южносръбската провинция Косово, парламентарните избори протекоха успешно. Умереният президент Ибрахим Ругова спечели около 50 % от подадените гласове, а изборният ден протече при добра организация и без инциденти. Почти пълният бойкот на сръбското малцинство обаче хвърля неприятна светлина върху целия избор. На практика всичко си остава както си беше досега: Процентите на умерената Демократична Лига на Косово, водена от Ибрахим Ругова, както и на две произлезли от АОК партии, водени от Хашим Тачи и Рамуш Харадинай си останаха почти непроменени. Десет места в бъдещия парламент са гарантирани за сръбското малцинство, също толкова - и за представителите на останалите малцинстства. В редица други страни подобен изборен резултат без съмнение би се разтълкувал като израз на стабилност и последователност в развитието. В Косово обаче и дума не може да става за подобни неща. Тъкмо обратното: Пропастта между отделните етнически групи се задълбочава. Преди две и половина години близо половината от сърбите, имащи право на глас поне упражниха избирателното си право, докато сега избърът беше почти изцяло бойкотиран от тях. Това показва, първо кои са авторитетите, които признават сърбите в Косово: патриарх Павле и сръбския министър-председател Воислав Кощуница, които препоръчаха бойкота. И второ, се вижда, че не им е станало ясно, в каква опасна игра се впускат - опасна преди всичко за самите тях. Когато демократичната Лига на Косово се огледа за коалиционни партньори за съставяне на правителство, десетте сръбски представители в парламента имат твърде лоши карти. Защото кой би влязъл в коалиция с депутати, които на практика не са били избрани даже и от 1 % от гласоподавателите? Същият въпрос ще застане на дневен ред и идната година, когато започнат преговори по бъдещето на Косово. Който не представлява никого, не може да има и никакви претенции за влияние в обществото.

Със своя бойкот косовските сърби сложиха съдбата си в ръцете на белградските политици - и на едно правителство, което още отсега не е в състояние да подобри условията им на живот. Самият Кощуница също няма да има почти никаква възможност да им помогне при бъдещшите преговори за статута на Косово. Още отсега има белези, че международната общност смята постепенно да прекрати протектората на ООН и да му даде независимост. В най-добрия случай Кощуница може да постигне отделянето на Северно Косово около град Митровица, което обаче няма да помогне на останалите сръбски анклави. Още по-вероятно е той да приеме решение без промяна на сегашните граници . А това означава, че даже би могло да се стигне до Конфедерация на три равнопоставени автономни държави - Сърбия, Черна Гора и Косово.

Сръбският изборен бойкот носи полза само за албанските политици: сега те с пълно право могат да твърдят, че сърбите са отказали да се включат в дебата за бъдещето на Косово.

Не се забелязва и никакъв белег за подобряване на жизнените условия в провинцията. Защото и албанските партии до момента твърде успешно се измъкваха от отговорността за огромната безработица, престъпност и насилие. Те я прехвърлят върху администрацията на ООН и мироопазващия контингент Кейфор. И не на последно място - разбира се - на международната общност като цяло, защото според тях тя отказвала да реши въпроса за статута на Косово, откъдето произтичали всички злини.

След проведените избори централният въпрос е : дали новият парламент ще съумее да бъде нещо повече отколкото само трибуна за започващите в скоро време преговори за бъдещето на Косово. И дали шефът на УНМИК Йесен Петерсен отново няма да бъде изоставен сам да се бори с конкретните проблеми.