1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Въпросителните в навечерието на турските парламентарни избори

Прогнозите сочат почти сигурна победа на управляващата Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Ердоган, но все още има и много неясноти.

default

Премиерът Ердоган не успя да наложи външния министър Гюл на поста президент на Турция

Броени дни преди гласуването в турското общество се води дебат не само за разпределението на силите в новия парламент. Обсъжда се и възможността, вероятно още до края на тази година да бъдат проведени нови парламентарни избори. Новият парламент и правителството, което предстои да бъде избрано, 60-то турско правителство, са заплашени от най-късия мандат в 84-годишната история на турската република. Защото поляризацията между светските националисти и религиозните консерватори доведе Турция до задънена улица.

Социологигическите проучвания сочат, че ползващата се с най-голяма популярност сред избирателите Партия на справедливостта и развитието на премиера Ердоган е увеличила рейтинга си от 34 % на предишните избори до над 40 на сто непосредствено преди сегашния парламентарен вот. Другото почти сигурно нещо е това, че кръгло 30 предимно независими кюрдски представители ще влязат в парламента. Като “независими” те заобикалят 10-процентната бариера за влизане в парламента. В това изискване със сигурност кюрдските представители биха се препънали, ако не бяха кандидатствали като “независими”, както винаги това се е случвало досега на избори на всички про-кюрдски партии.

Това означава, че въпреки по-високия изборен резултат, който се очаква да получи, партията на турския премиер няма да има сегашния парламентарен комфорт и да разполага с две трети от всичките 550 мандата и да продължи да управлява сама. Това е крайно несигурно. Нещо повече – може да се окаже, че Партията на националистическото движение и основаната от Ататюрк Републиканска народна партия могат да получат достатъчно гласове за да направят коалиция и по този начин да изтикат Ердоган и неговата партия в опозиция. При такъв сценарий кюрдите могат да се окажат с балансираща роля, ако на Партията на справедливостта и развитието им трябва подкрепа, за да продължи да управлява. Във всеки случай е малко вероятно, кюрдите да подкрепят друг, напр. левите или десните националисти.

Мандатът на новия парламент може да се окаже рекордно кратък и ако в следващите 2 месеца той не успее да избере наследник на сегашния президент Ахмет Неджет Сезер. Управляващата партия на премиера Ердоган номинира за поста външния министър на Турция Абдулах Гюл, и вероятно щеше да бъде избран ако не беше съпротивата на влиятелните турски военни. Последва решение на турския конституционен съд, който обяви за невалидни гласуванията в парламента по избора на нов държавен глава, и постанови провеждането на референдум за преминаване към пряк избор на държавен глава. До този момент други партии не са издигали кандидати за президент.

Премиерът Ердоган пледира за провеждането едновременно на двете гласувания - за парламент и допитването до народа за формата на избор на президента. На този фон не е изключено неговите сметки да излязат прави.

Точно на това място обаче се намесва и факторът – армия. Турските военни се разглеждат като пазител на светския характер на съвременната турска държава, създадена от Кемал Ататюрк. Генералният щаб подозира премиера Ердоган, че с демократични средства се стреми да ислямизира страната. В този ред на мисли трябва да припомним, че военните няма да се поколебаят още веднъж да се намесят, за да предотвратят завой към ислямската държава, както вече са го правили на 4 пъти – през 1960, 1971, 1980 и 1997 година.

Във всеки случай трудностите ще дойдат след парламентарните избори. Нито една партия не разполага с патент за решаване на проблемите. С увеличаващия се брой на жертвите в борбата срещу кюрдските сепаратисти едновременно се засилва и вътрешнополитическото напрежение. Все по-често погребенията на убити турски войници се превръщат в националистически антиправителствени демонстрации. Същото, но с обратен знак, се случва и на траурните церемонии за паднали в борбата кюрдскии бойци.

Съществуват опасения, че историята може да се повтори. През 70-те години вътрешнополитически битки доведоха Турция до състояние, близко до Гражданска война. В хода на онези събития само през 1980 година загинаха 5 000 души. Когато военните извършиха преврат, не само турските граждани но и цяла Европа си пое с облекчение дъх. Тогава в първия момент никой не мислеше за демокрация. Последиците за демокрацията и правовата държава от 3-годишната военна диктатура все още се виждат в Турция, а раните продължават да не са зараснали. Затова би било много полезно, ако партиите и политиците се откажат от максималистичните си цели и заявят готовност за компромис за прекратяване на кризата в държавата. В противен случай съществува опасност, Турция да се окаже не само на границата между две култури и религии, но и на мушката в сблъсъка между западната цивилизация и международния тероризъм – една ужасно мъчителна перспектива пред Турция.

Подобно съдържание