1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Външните министри от ЕС обсъдиха разултатите от изборите в Сърбия

ЕС очаква, че в Сърбия ще бъде съставено про-европейско правителство, което ще работи за сближаването на страната с общността. Условие за това обаче е сътрудничеството на Белград с Хагския военен трибунал, подчертаха външните министри на страните от ЕС на срещата си в Брюксел. Приети бяха и конкретни решения във връзка със санкциите срещу Иран. Друга тема бе конфликтът в Сомалия.

Първите дипломати на ЕС и Австрия - Солана и Пласник

Първите дипломати на ЕС и Австрия - Солана и Пласник

Резултатите от изборите в Сърбия не са точно желаните от ЕС. Но на тях трябва да се гледа и през положителната им страна, както посочва еврокомисарят по външните отношения Хавиер Солана:

“Мнозинството от сръбските избиратели гласуваха за демократичните и про-европейските сили. Ние много се надяваме, че скоро в страната ще бъде съставено новото правителство.”

За ЕС Сърбия е ключова страна, защото от нея зависи мирът в Косово. Очакванията са, че специалният пратеник на ООН Марти Ахтисаари ще препоръча независимост за южната сръбска провинция. Освен това политическото развитие в Сърбия може да сложи отпечатък върху обстановката във всички страни от Западните Балкани. На този фон ЕС декларира отново, че пътят към членството в ЕС остава отворен.

Предпоставка за по-нататъшното сближаване между Сърбия и ЕС е, сръбското правителство да работи в тясно сътрудничество с Хагския трибунал за военните престъпления в бивша Югославия. По този въпрос еврокомисарят по разширяването Оли Рен продължава да е недоволен от сегашното състояние на това сътрудничество:

“В момента все още не виждаме истинско сътрудничество от сръбска страна. Естествено, ние очакваме от новото сръбско ръководство, че то ще положи повече усилия за задържането на ген. Ратко Младич и предаването му на съда.”

Дали обаче новото правителство ще се ангажира с такова съдействие засега е трудно да се каже особено на фона на досегашния опит.

ЕС вижда обнадеждаващи знаци в Близкия Изток след срещата на палестинския президент Махмуд Абас и израелския министър-председател Ехуд Олмерт. Брюксел дава уверения, че ще работи с едно палестинско правителство на националното единство, което спазва принципите на близкоизточната четворка. Това означава, палестинското правителство да признае Израел и да се откаже от насилието, което сегашното правителство на Хамас отказваше да изпълни.

По въпроса за Иран ЕС ще работи за прилагането на приетите от ООН санкции срещу Техеран – ще бъде забранено влизането в страните от съюза на всички ирански представители, които са свързани с ядрената програма на Техеран, а техните сметки в европейски банки ще бъдат замразени. Външните министри приеха също и налагането на ембарго за всички стоки, които могат да бъдат използвани от Иран за неговата ядрена програма. Такава забрана съществуваше и досега, но ЕС ще се опита да привлече към ембаргото и трети страни. По този въпрос председателстващият Европейския съвет – германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер каза следното:

“Мисля, че това е необходимият ясен знак за единство. Същевременно ние оставяме отворена и вратата за разговори и преговори с Техеран, ако има раздвижване на въпроса от иранска страна. Какво е необходимо да бъде направено, това Техеран знае от месеци насам.”

По отношение на конфликта в Сомалия ЕС няма да изпраща свои армейски части, но обсъжда подпомагането на африканската миротворческа мисия с 15 млн. евро. Брюксел обаче настоява, към мирния процес в Сомалия да бъдат привлечени всички страни в този конфликт, вкл. ислямистите. Според еврокомисаря по развитието Луис Михел, европейската финансова помощ ще бъде обвързана със строги условия – Сомалия да има работещ парламент, да съществува свобода на пресата и да бъде отменено военното положение. Друго условие е, това да става с мандат, даден от ООН.