1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Външните министри на страните от НАТО провеждат среща в Брюксел

Сред темите са и бъдещите отношения с Русия в рамките на Съвета НАТО-Русия и след избирането на новия руски президент Дмитрий Медведев. Нека да си припомним кратката история на тези противоречиви отношения.

default

Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер и Владимир Путин

Още през 1997 година, малко преди източното разширяване на НАТО, довчерашните врагове Русия и Атлантическият пакт подписаха основен договор за сътрудничество. Двете страни решиха да създадат постоянен Съвет НАТО-Русия, с което окончателно да теглят чертата под годините на Студената война. Ежемесечните заседания на този съвет обаче се оказаха трудна работа поради ограничения дневен ред и сложния ритуал на общото председателство. Москва се оплакваше, че НАТО внася само предварително съгласувани позиции, в резултат от което се получава

атмосфера 19 срещу един,

както гласеше формулировката на Кремъл. В началото на 2002 година тогавашният британски премиер Тони Блеър предложи нов 20-членен съвет, в чиито рамки Русия вече щеше да бъде равноправен партньор. Така през май 2002 беше основан сегашният Съвет НАТО-Русия, а това беше важна крачка в отношенията между Изтока и Запада на фона на атентатите от 11 септември 2001. Президентът на САЩ Джордж Буш каза тогава:

„Подаваме ръка на една нова Русия, която се застъпва за свобода вътре в своите граници и днес вече воюва срещу общия ни враг. Надяваме се на мир и приятелство.”

Подобно беше изказването и на тогавашния германски канцлер Герхард Шрьодер:

„С декларацията от Рим отношенията между НАТО и Русия придобиват съвсем ново, немислимо доскоро качество. Старите антагонизми в Европа между Изток и Запад остават в миналото.”

Новият статут създаде възможност и за Русия да участва пълноправно в решаването на важни въпроси, свързани с борбата срещу тероризма, с разоръжаването и контрола над въоръженията. Освен тях в Съвета НАТО-Русия се обсъждаха и други теми: неразпространението на оръжия за масово поразяване, справянето с бедствия и спасителните дейности в открито море. В точка „Разни” Русия имаше право да поставя и всякакви други теми. Въпреки всичко това

в Съвета НАТО-Русия няма пълно равноправие.

Вътрешни въпроси на НАТО – като например операции за защита на страна-членка – и до днес се решават единствено от 26-те в организацията, а Москва няма право на вето. Съветът се събира два пъти годишно на равнище министри на външните работи и отбраната и шефове на Генерални щабове.

С новия Съвет Западът първоначално искаше да подкрепи прозападния курс на руския президент Путин. Бързо обаче стана ясно, че по определени въпроси не може да се постигне единодушие. Най-спорни теми си остават източното разширяване на НАТО и плановете на САЩ за система за противоракетна отбрана, които предизвикаха гнева на Русия. Повече от съмнително е дали новият първи човек в Кремъл, Дмитрий Медведев, ще пожелае да промени това положение.