1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Външната политика на Германия

Външната политика на вече не съвсем новото германско правителство под ръководството на Ангела Меркел във връзка с официалната й визита в САЩ през тази седмица занимаваше и продължава да занимава наблюдателите във Федералната република. Ето какво пише в тази връзка излизащият в Дюселдорф католически седмичник “Райнишер Меркур” под заглавие “Голямото разчистване”:

Ангела Меркел ще посети САЩ

Ангела Меркел ще посети САЩ

“За да сподели с гостите си оценката си за тях и отрежданото им място по важност Белият дом разполага с твърде изфинен набор от инструменти. Не само времетраенето на разговора с домакина играе роля в случая, а също така и мястото, отредено на госта за нощувка. Герхард Шрьодер последно трябваше да се настани в хотел. Ангела Меркел обаче ще се помещава в “Блеър Хаус”, дома за гости, диагонално срещу президентската резиденция. Името е значително по-старо от британския премиер. От там канцлерката се отправи в петък сутринка към Пенсилвания авеню номер 1600, където ще може да очаква сърдечен и внимателен прием.

С благосклонност и задоволство познавачите на Европа във Вашингтон проследиха първите стъпки на новото германско федерално правителство: коалиционният договор, обещаващ “близки и изпълнени с доверие отношения” със САЩ, а също така “Европа да не действа като контратежест, а като партньор”; правителствената декларация под девиза “повече смелост за повече свобода”, твърде американско мото; незабавната встъпителна визита в НАТО; ловката дипломация на финансовата среща на върха на ЕС. Понеже по този начин основните параметри на двустранните отношения са в ред, партньорите този път могат да се откажат от колкото кухи толкова и високопарни декларации за “Германо-американския съюз през 21-ви век”, какъвто документ Буш и Шрьодер подписаха при последната визита на бившия канцлер.

При все това трансатлантическите отношения не са лишени от напрежения и атмосферни смущения. Преди да отпътува Меркел напомни за това с открито изразеното искане, че “институция като Гуантанамо не може и не бива трайно да съществува в този си вид”. Тя не се посвени и при визитата на външния министър Райс в Берлин да окачестви отвличането на германски гражданин от ЦРУ като “грешка”, което не се хареса най-малкото на придружаващите я лица. И обратно: германският министър на отбраната Юнг трябваше наскоро да преглътне от американския си колега Ръмсфелд възгрубичкия въпрос, кога Германия най-после ще завиши отбранителния си бюджет.

Като се абстрахираме от болка познатата дипломатическа немощ на шефа на Пентагона, заяждането засяга една отворена рана. Суперсилата Америка наистина се радва на уверения в симпатии и заявления на добра воля, но преценява партньорите си по фактическата им тежест. А от нея Германия изгуби много след 1990 г. Разходите за външната политика /отбрана, помощ за развиващите се страни, външно министерство/ драматично намаляха, съизмерени с тези за вътрешната политика. Поизгуби се и икономическият блясък, независимо от това, че Германия продължава да е “световен шампион по износ”. Политологът от Франкфурт Гюнтер Хелман бе прав по същество с поантата за “залязващата сила с растящи амбиции”. Вашингтон междувременно се интересува повече от Индия и Китай, стратегическите сили на бъдещето.

Герхард Шрьодер се опита да кашира тази фундаментална промяна с форсирано бягство напред. С Жак Ширак той се опита да изкове ексклузивна германо-френска ос, предварително стремяща се да заобикаля затрудненията на европейското съгласуване. Изпаднал в немилост пред Америка, той се хвърли на врата на автократите в Русия и Китай, за да докаже на цял свят, колко голямо самочувствие е придобила отново “централната сила” Германия. Този нео-вилхелминизъм се провали с гръм и трясък – Шрьодер остави зад себе си купчина развалини в Европа и зависимост от Москва, от която на човек може да му се завие свят.

На Меркел не й остава нищо друго, освен да се захване с работата по разчистването. Тя вече започна в Брюксел, във Вашингтон тази работа тя подхвана през двата почивни дни, а в Москва тя й предстои от идния понеделник. Че за разлика от предшественика си няма намерение да се побратимява с Владимир Путин, канцлерката вече ясно даде да се разбере. Русия е стратегически партньор, но не и приятел. Отношенията се опират на общите интереси, най-вече в търговията и в енергийната политика, докато откъм общи стойности се изпитва дефицит. Вместо да издава на Путин кард бланш, Меркел даде израз на загрижеността си по повод на недемократичните тенденции като например новия закон срещу неправителствените организации в Русия.