1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Външната политика на Германия през 2003 година

Още в самото начало на 2003-та год. германският канцлер Герхард Шрьодер се възползва от предизборните митинги, за да популяризира позициите си и тези на ръководеното от него правителство против очертаващата се вече война в Ирак. Във федералните провинции Долна Саксония и Хесен местните избори вещаеха поражения за социалдемократите на Шрьодер. На 21-ви февруари канцлерът заяви в гр. Гослар, Долна Саксония, следното:

Шрьодер:

"Специално казах на нашите френски приятели, а също и на други, онова, което вече съм казвал и другаде, а сега ще кажа дори нещо повече: "не очаквайте Германия да гласува зарезолюция, приемаща войната. Не очаквайте такова нещо."

Шрьодер издигна искане, на оръжейните инспектори от ООН вИрак да бъде предоставено повече време. Инспекторите обачеполучиха достъп до закрити за тях обекти, само защото армиитена САЩ и Великобритания заплашително съсредоточаваха силикрай Персийския залив. За смисъла или безмислието на подобни заплашителни жестове в Германия се водеха ожесточени вътрешно-политически спорове до началото на войната. Опозицията критикуваше,че категоричното "не" на федералното правителство излишно е ограничило пространството за външшнополитически действия на страната. Председателката на ХДС Ангела Меркел атакува канцлера в Бундестага заради правителствената му декларация от средата на месец февруари:

Меркел:

"Ще ви кажа, че сте на погрешен път, при това вече от седмици насам. А най-лошото е, и това ви го казвам много сериозно, че според твърдото ми убеждение, вашето поведени, особено на пазарния площад в Гослар, за съжаление не намали, аувеличи вероятността от война в Ира, защото вие намалихте натиска срещу Саддам Хюсеин".

Германското федерално правителство си послужи с аргумента,че нападение срещу Ирак не може да бъде обосновано, тъй като работата на оръжейните инспектори възсонова на резолюция 1440 на СС вече давала резултати, а връзките с терористичната мрежа Ел Кайда са недоказуеми. Контрааргументът на правителството на САЩ гласеше, че Саддам Хюсеин притежава неразрешени оръжия за масово унищожение и освен това е разполагал с достатъчно време, за да изпълни конкретните резолюциина ООН за разоръжаването. Открито антивоенния курс федералното правителство охлади германо-американските отношения до точката на замръзване. американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд най-открито демонстрира презренеието си,сравнявайки позицията на Германия във връзка с Ирак наравно с позициите на Либия и Куба:

Ръмсфелд:

"Има три или четири страни, които казаха, че не искатда предприемат нищо, мисля, че това бяха Либия, Куба и Германия."

Други европейски страни подкрепиха САЩ, като освен Великобритания това бяха примерно Паолша, Испания, България. Невпачетлен от техните уверения в солидарност със САЩ германският външен министър Йошка Фишер неуморно предупреждаваше за възможните последствия от войната в Ирак. На последното заседание на СС преди атаката Фишер заяви в Ню Йорк следното:

Фишер:

"Несъмнено за вчики нас настъпи горчивия част, когатосе знае, че с голяма вероятност се насочваме към война, а също така и предвид на значението, което тази война ще има за засегнатите хора -били те военни или цивилни. Ала и и извън това сме загрижени за мира и стабилността в света на 21-ви век, именно и като непосредствени съседи на Близкия изток. Ние европейците сме преки съседи и не съзираме алтернатива за централната роля на Обединените нации и за сътрудничеството между държавите в рамките на новия световен ред."

След първите удари на въоръжените сили на САЩ и Великобритания срещу Ирак, канцлерът Герхард Шрьодер произнесе реч по телевизията:

Шрьодер:

"Драги съгражданки и съграждани, опитвахме се до последния момент да предотвратим войната. Убеден съм, че можеше да се намери и друг начин за разоръжаването на диктатора, начинът на Обединените нации. Знам, че в тази си позициясъм на страната на огромното мнозинство сред нашия народ, на страната на мнозинството в СС и мнозинството сред всичкинароди. Беше взето погрешно решение. Логиката на войната сеналожи срещу шансовете на мира."

Шрьодер обаче разреши на силите на САЩ да прелитат над германска територия и дори предостави войници от Бундесвера за охраната на американски казарми. Канцлерът окачестви това като "политическо решение", отбягвайки отговор на въпроса, дали войната е законна в международно-правен аспект или не. Председателката на ХДС Ангела Меркел, точно обратното, за неудоволствие на мнозина свои съпартийци, изрично защити позициите на САЩ:

Меркел:

"Тази война е реалност и аз подкрепям САЩ, подкрепямвоеннослужещите им." На канцлера не му оставаше нищо друго, освен да изчака краяна войната, за да възобнови диалога със САЩ. Междувременно федералното правителство продължи да задълбочава сътрудничеството с Франция. Годината започна със съвместното честване на 40-тата годишнина от Елисейския договор, продължи със сплотеността по въпроса за Ирак и със съвместнит инициативи в Конвента на ЕС и в областта на отбраната. Не беше така при германо-италианските отношения, тъй като италианското правителство недвусмислена застана на страната наСАЩ по въпроса за Ирак. След като премиерът Силвио Берлускони, а малко по-късно и един италиански държавен секретар направиха обидни за Германия изказвания, Шрьодеро отказа заплануваната си отпуска в Италия. Мразовити останаха и отношенията със САЩ. Въпреки известното затопляне на връзките след смъртта на 7 военнослужещи от германските въоръжени сили - Бундесвера - при авария с хеликоптер в Афганистан презмесец юни 2003, разногласията по политиката в Ирак продължиха да тегнат над двустранните отношения. Германското правителство продължава да се обявява заувеличаване ролята на ООН в окупираната страна и за план-график по възстановяването на иракския суверенитет. В Обединените нации берлинското правителство се застъпва за реформиранена структурите, носещи все още отпечатъка на съотношениетона силите в света след Втората световна война. И на европейско равнище Германия гледа на себе си като на движеща сила. Покрай усилията за налагане на проекта "конституция на ЕС" без ицменения, федералното правителство на Германия се стреми и към укрепване на европейската отбранителна политика. Слуховете, че министърът на външните работи ЙошкаФишер проявявал амбиции към евентуално тепърва разкриващия се пост "външен министър на ЕС", бяха отхвърлени от Шрьодер и Фишер в края на месец август. Необичайно рано дваматаоповестиха, че ще се кандидатират оттново на изборите за Бундестаг 2006-та, стремейки се към ново издание на червено-зелената управляваща коалиция.