1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Вълнения в Киргизия

Докъде ще стигнат протестите не е ясно, но вече е намерена подходящата формула: “Започна революцията на лалетата” –

Аскар Акаев

Аскар Акаев

писа руският вестник “Известия” след кървавите сблъсквания в южната част на страната. Както розата в Грузия и оранжевия цвят в Украйна, така планинското лале би могло да се превърне в символ на промяната в Киргизия.

От 15 години вече начело на страната е президентът Аскар Акаев, който доукрепи властта си на парламентарните избори през февруари и март. Опозицията обаче говори за фалшифициране на изборите и настоява за оставката му. Сценарият прилича на развитията в Грузия и Украйна – и това именно предизвиква интерес. Беате Ешмент, доцент в Института по ориенталистика в университета на германския град Хале/Заале, е сигурна:

“Ако не беше станалото в Грузия и Украйна, абсолютно никой в Западна Европа не би се заинтересувал, че се е подпалила полицейската държава Киргизия.”

Признаците, сочещи стремеж към промяна, са налице и в Киргизия. Но освен политиката, тук става дума и за икономически проблеми. Киргизия е една от най-бедните страни в Средна Азия, хората нямат работа, ежедневието е в плен на корупцията.

Още при първия кръг на парламентарните избори в края на февруари Роза Отунбаева, бивш министър на външните работи, а сега председател на опозиционния блок Ата-дшурт, заяви:

“Ние, опозицията в Киргизия, сме на мнение, че е дошло време за големи промени – както политически, така и икономически. Трябва да се сложи край на разкрасяването на действителността и безобразното залъгване на народа.”

Главната цел е ясна: трябва нов президент, който да поведе борба срещу корупцията и да реформира политическите условия в страната. Само че опозицията е раздвоена: някои искат преговори с Акаев, други са категорично против. Във всеки случай липсва харизматичен водач както в Украйна или Грузия. Беате Ешмент смята, че тъкмо това е главната слабост на съпротивителното движение и затова смята, че позицията на Акаев поне засега не е застрашена:

“Естествено ставащото ще накърни силно репутацията му, но няма да бъде сериозна заплаха за положението му, тъй като просто не се забелязва, че съществува истинска опозиция срещу неговата власт.”