1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Възможностите и рисковете на финалната права на българското членство в ЕС:

На 17 декември в Брюксел ще се състои срещата на Европейския съвет, където България очаква да получи конкретна дата за подписване протокола за окончателното присъединяване на страната към Евросъюза. Съществува, обаче и друг, неблагоприятен, вариант. Георги Папакочев разглежда възможностите и рисковете на финалната права на българското членство в ЕС:

Европейската комисия в Брюксел

Европейската комисия в Брюксел

Всъщност големият и сериозен проблем по линия на българската европейска интеграция тези дни е не толкова в едното или друго решение на Европейския съвет през декември, колкото в способността на парламента и държавните органи да разсъждават трезво не в категориите на предстоящите догодина избори, а в императивните изисквания за успешното приключване на присъединителния процес. Казано по-кратко, всичко допира до бързата реакция на политическите сили и институциите по изпълнение на поетите ангажименти в най-проблемната област – съдебната власт.

Съзнавайки необходимостта от масирана дипломатическа инициатива сред ключово важни европейски партньорки преди декемврийската среща на върха, представители на правителството осъществиха съответните консултации. В рамките на две седмици само бяха посетени Белргия, Швеция, Португалия, Австрия, Естония където България получи уверения за подкрепа, а съответните правителства чуха аргументите на София защо страната не бива да бъде поставяна в тандем с Румъния, в случай че тази държава не успее да затвори до края на годината оставащите й три преговорни глави. Според министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ако това не се случи, ”ЕС ще бъде изправен пред много трудно решение и въпросът е какви аргументи ще му даде България”.

За съжаление на този етап, по-малко от месец преди срещата на върха в Брюксел, аргументите не са никак убедителни.

Обладани вече почти изцяло от битката за оцеляването си на предстоящите избори, парламентарно представените политически сили видимо са изместили проблемите на евроинтеграцията на заден план без да си дават сметка за шеметния бяг на европейското време. През ноември 2005 година ще излезе мониторинга за страната преди присъединяването й към Евросъюза и тогава ще стане ясно дали ще бъдат приложени така силно вълнуващите опозицията предпазни клаузи. Така се оказва, че времето за изпълнение на българските задължения към Европейския съюз е много кратко при положение, че през 2005 година предстои нов парламент, ново правителство и ще мине време за запознаването им с естеството на администрацията. Последната възможност да се представят информациите за стъпките по ангажиментите на България преди излизането на мониторинговия доклад на ЕК, е през септември 2005. Или реалното работно време е до август догодина. Засега по всичко личи, че проблемите около съдебната власт и противодействието на организираната престъпност изглеждат нерешими. Поне като срокове. Защото повече от очевидно е, че парламентарно представените политически сили вече повече мислят за за досиета, разпределяне на бюджетни излишъци и популистки тези, отколкото за съдебна реформа и противодействие на организирана престъпност и корупция. Освен това съдебната власт и МВР имат все още много силни лостове, за да се опитат да запазят статуквото дори и с цената на незначителни законови промени. Не трябва да бъде изпускан от поглед и Конституционният съд, който може да изиграе ключова роля. Защото през 2003 г. 12-имата висши съдии излязоха с едно тълкувателно решение което практически блокира възможността за кардинална съдебна реформа, а сега предстои да се произнесат по над 10 искания на главния прокурор за обявяване за противоконституционни на текстове от НК и НПК. ЕС може да бъде заблуден веднъж - с миналогодишните промени в конституцията , може и втори - с наскоро извършените козметични изменения в НПК и в Закона за съдебната власт, но трети път това трудно ще се случи.

Затова какви следва да бъдат неотложните мерки?

"Пробен камък" в момента е готовността на българските

законодатели да подготвят и приемат до есента на 2005 г. нови Наказателен и Наказателно процесуален кодекс. Да е готов варианта за нов Гражданско-процесуален кодекс. Най-късно до март догодина да се направят съответните поправки в конституцията в частта й за съдебната власт. Да се дадат ясни доказателства за конкретни мерки в борбата с корупцията във висшите ешелони на отделните власти, да се извърши реформа в МВР и специалните служби, да се въведе единна статистика за функционирането на съдебната система, да се преустрои системата за изпълнение на съдебните решения.

Казано иначе, Европа да разбере, че в България се появяват

ефикасни правоохранителни и правоналагащи органи.

Ако всичко това бъде направено, тогава въпросът за

предпазните клаузи от теоритичен ще стане имагинерен, а българите ще могат най-накрая да усетят реална промяна в своята сигурност и защитата на техните интереси.

Въпросът е ако. Вечното голямо ”ако” в българската политика.