1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Вторият мост на Дунава е шанс за България

Статия на Юта Зомербайер, публикувана в бонския вестник “Генераланцайгер”.

default

На 1 януари България и Румъния се присъединяват към ЕС. Вторият мост на Дунава трябва да свърже обеднелите гранични региони с общността, а и да внесе икономическо оживление. През 2010 година е възможно мостът да бъде пуснат в експлоатация. Нови работни места и по-лесно преминаване на границата – това се очаква от втория мост на Дунува между Видин и Калафат – проект, който ще струва 234 милиона евро. Над половината от тези пари са по линия на програмата ИСПА на ЕС и от Европейската инвестиционна банка. Всъщност мостът трябваше да е готов още на първи януари – в чест на присъединяването на двете страни към ЕС – като символ на обединяваща се Европа. Този план обаче се провали. Разногласия относно мястото на строежа, бюрокрация и трудностите във финансирането забавиха началото на строителните работи с три години. В средата на 2007 година е предвидено строежът най-сетне да започне, първите коли и влакове ще могат да преминат по новия дунавски мост най-рано през 2010 година. С новия мост ще се подобри европейския транспортен коридор номер ІV. Той свързва Берлин – през множество европейски страни – със Солун и Истанбул. В региона очакват мостът да предизвика икономическо оживление. Не само самият строеж, за който ще бъдат наети на работа около 1000 души, а най-вече ефектът от неговото построяване – се очаква да помогне на региона да преодолее икономическата криза. За видинския кмет Иван Ценов мостът е даже нещо като панацея, която ще реши всички “социални и икономически проблеми на региона”. Регионът на Видин пострада особено силно по време на войната в Югославия и обявеното търговско ембарго. Обезлюдяването и застаряването на населението са едни от най-сериозните проблеми. Селата около Видин са полупразни. Младите хора напускат региона и отиват към по-големите градове или направо в чужбина – към Италия, Испания и Гърция. Нивото на безработицата е почти двойно по-високо от средното за страната от 8,3 на сто. В ндустриалната зона в покрайнините на Видин си виждат ръждясалите скелети на едновремешните големи държавни предприятия. Едно време заводът за помпи “Випом” даваше работа на 2500 души, днес той е приватизиран и в него работят 300 души – казва мениджърът Венцислав Павлов. И той свързва големи очаквания със строежа на моста на Дунава : “Надяваме се да разширим контактите си. Видим трябва да стане вратата на България към Европа”.

Едно време вратата към Европа наистина е бил Видин – за пътуващите с кораби по Дунава през 19-ти век градът е първото българско селище надолу по течението. Една добре запазена средновековна крепост, богато орнаментирани къщи от началото на века, джамия и синагога са свидетели на едно богато минало.

Политическите отношения между България и Румъния никога не са били особено близки. По времето на социализма, България беше считана за верен сателит на Съветския Съюз, докато румънският диктатор Николае Чаушеску искаше да води независим от Москва курс. През 50-те години беше построен “мостът на дружбата” между Русе и Гюргево, но това си остана единствената връзка по протежение на близо 500 километровата граница. През 90-те години пък двете балкански държави се превърнаха в конкуренти за ЕС. В двете страни твърде бавно се променя негативната представа за съседа. “Радвам се, че ще се строи новия мост на Дунава” – казва 42 годишната Веселка Матеева от Видин. Тогава ще стане по-лесно да се посещава съседната страна. “Нужно е, между културите да се градят мостове” – казва още тя.