1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Вторият мандат на Путин

Вторият мандат на Путин ще се различава от първия. В началото на 2000 той застана начело на една изнурена от борби за власт и западаща Русия. Днес държавните финанси са оздравени, икономиката се развива с високи темпове, зависимостта от западните кредити е преодоляна. Русия изпревари Саудитска Арабия като най-големия износител на петрол в света, върна си второто място след САЩ на световния оръжеен пазар и отново привлича инвеститорите.

Как ще използва самоуверената Русия новопридобитата си сила: за повече реформи или за задоволяване на амбициите си на велика сила? Някои наблюдатели смятат, че Путин може да задълбочи и да направи още по-ефективна своята реформистка политика. Други го подозират, че иска да изгради авторитарен режим.

Ако огледаме днешния ръководен кадър в Кремъл, ще забележим, че липсват реформистите от първия час. Днес страната се управлява точно от екипа, който в началото на 90-те години модернизира Санкт Петербург. Тази мрежа възникна между 1991 и -96 година около тогавашния заместник-кмет Путин. Тези хора израстнаха заедно, след обрата те контролираха външната търговия на Санкт Петербург, приватизираха частната собственост на рухналия СССР на Нева и станаха директори на новосъздадени акционерни дружества. Тяхната дейност се развиваше под крилото на тайните служби.

През 1996 Путин и колегите му се прехвърлиха в Москва, окопавайки се в структурите на президентската администрация. След като Путин стана президент, тези хора изведнъж изплуваха отново на повърхността и пометоха от Кремъл клана на Елцин заедно с олигарсите. Тяхното мото гласеше "направлявана демокрация".

През 90-те години Русия с мъка се опитваше да се справи едновременно с три трансформационни процеса: от планова икономика към капитализъм, от диктатура към демокрация и от империя към нормална държава. Путин се ограничи само до процеса на пазарното узряване.

Президентската кампания на Путин се води с лозунги, които са всичко друго, но не и либерални. Дали занапред либералната пазарна политика няма да се провежда без либерали? В Русия Путин се ползва с името на деен политик на реда и той може да поддържа реномето си само с такива обещания. Допитванията показват, че руснаците му вярват повече, отколкото на православната църква.

Първото действие на Путин през новата година бе създаването на специална комисия за борба против корупцията. След Ходорковски, сега и други олигарси от ерата на Елцин трябва да очакват, че ще бъдат подгонени от хората на Кремъл. Така че не е изключено да се стигне до ревизия на приватизацията.

В икономическата политика главната цел на Путин е да влага колкото се може по-голяма част от печалбите от енергийния бизнес за постигането на стратегически цели при модернизирането на Русия. През следващите четири години Кремъл се надява да намали изоставането на страната от Запада. Този скок напред Путин иска да постигне обаче засилвайки ролята на държавата, защото той не гледа с добро око на отприщването на частната инициатива особено от гражданско-обществено естество.

Путин ще продължи да се интересува от ЕС, като най-важния партньор при модернизацията на страната. Той няма да се умори да хвали руския пазар пред вратата на общността. Русия се надява в скоро време да удвои износа си на газ и петрол за ЕС.

Москва ще продължи да сътрудничи със САЩ в борбата против тероризма и превръщането на Северна Корея и Иран в ядрени сили. Само че политиката на Путин на отваряне към Запада не е необратима. Що се отнася до Чечения, след 11 септември 2001 американците затвориха и двете си очи. Те се разсърдиха обаче много на Путин заради арестуването на Ходорковски, който бе готов да отвори на американските петролни компании вратата към Сибир. Националистите в Думата и евентуална антируска реторика в хода на предизборната кампания в САЩ биха могли да повишат търканията между двете страни.