1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Всичко, което прави Солаков, изглежда особено, необичайно, безстрашно"

"Зюддойче цайтунг" и "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" публикуваха рецензии за изложбата на Недко Солаков в Музея за изкуство в Бон. Списание "Капитал" пък го нареди на второ място сред 100-те най-влиятелни творци.

default

От изложбата на Солаков в Бон

"Зюддойче цайтунг" е озаглавил публикацията си:

Nedko Solakov Ausstellung in Bonn

Инсталация в музея на изкуството в Бон

Трябва да си представим Сизиф като щастлив бояджия


На изложбата в Бон концептуалният български творец представя един куб, който се заиграва с контраста между бяло и черно и класическото понятие от изкуствознанието за "белия куб". Работата се нарича "Cube, not so white". Стените на помещението са бели, но приближавайки се, зрителят различава малки рисунки и коментари по стената и влизайки в досег с тях той придобива конкретното и губи голямото от погледа си, голямото, което на пръв поглед представлява една голяма белота. Роденият в София Солаков може би е разбрал именно в големия град от рано, че съвършенното бяло и съвършенното черно са неуловими и дори невъзможни. Художникът обаче не иска да твори в сиво, а в множество малки цветове и окраски. Рисунките на Солаков по стените на музея напомнят за румънеца Дан Перьовши. Приканването към действие от коментарите му кореспондира с Юлиус Колер, любовта си към предметите той споделя с Иля Кабаков. Тъй като Солаков изхожда от себе си, когато се фокусира върху екзистенциалното, може да разкаже за страха от смъртта като фарс: става дума за поредицата "Страхове" на изложбата в Бон, която свидетелства за паниката му от летене със самолет. Тази паника се превръща за международно признатия творец в ежедневно предизвикателство - пише в статията.

Nedko Solakov Ausstellung im Kunstmuseum Bonn

Good News, bad news - през погледа на Солаков

Един необичаен гост с непробиваема иронична маска


нарича Ханс-Йоахим Мюлер Недко Солаков в рецензията си във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и продължава: всичко, което прави изглежда различно, особено, необичайно, безстрашно. Съзерцанието на Солаковото творчество е винаги свързано с много четене. А това е нарушаване на табута, наративът продължава да е забранен в изобразителното изкуство, не обаче и за Солаков. Той не само коментира, той разказва истории. Основен негов метод е хумора, комичното. То е възможност да участваш, да имаш думата, без да се големееш. Който очаква по отношение на изкуството грандиозни декори при обзавеждането на художественото пространство, той ще бъде вероятно малко разочарован от изложбата в Бон; който обаче се е наситил именно на това, той би могъл да се пробва с веселия отказ на Недко Солаков от грандиозния декор.