1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Все повече специалисти критикуват телевизята в Германия

Кой е по-тъп: теливизията или публиката й? Този провокативен въпрос задава в есето си Илдико фон Кюрти, която се включва в дискусията за все по-ниското качество на телевизионните програми в Германия.

Нездравословна храна

Нездравословна храна


Ето какво. Ако сте тъпак, ако на всичко отгоре сте и дебелак, жертва на апатията и фрустрацията, ако сте повърхностен, умствено изоставащ и с неправилно хранене, ако носите анцуг, но не за да спортувате, а за да не ви стяга, докато лежите на канапето, ако отговаряте на всички тези условия, в момента вие навярно клечите пред теливизора и както обикновено се ядосвате на тъпата програма. Всъщност, трябва да се ядосвате на себе си. Разбира се, че качеството на германската телевизия не е на висота. Но пък качеството на германския телевизионен зрител е направо отчайващо. Сбирщина от мрънкащи недоволници – това е теливизонната публика, без никакви изключения. Защото, ако трябва да съм честна, и аз самата хич не искам и да знам каква част от живота си съм прекарала пред телевизора в гледане не филми, чийто финал не ме е интересувал още от самото начало. С долнопробната телевизионна храна вървят и долнопробни хранителни продукти, отличаващи се с висок процент наситени мастни киселини. Това го разбирам не само от статистиките, но и от кантарчето си сутрин. Както виждате – предостатъчно причини да си в кофти настроение, което можеш да споделиш с колегите, защото предишната вечер и те не са чели Музил, а са зяпали Кабел Едно. “Телевизията е психопрепарат за народа. Чудно ли е тогава, че хората непрекъснато си предписват по-големи дози от здравословното,” казва професорът по журналистика Винтерхоф-Шпрук. “Хората се пристрастяват към телевизията и тъкмо това е шенсът на слабите програми,” добавя режисьорът Дитер Ведел. Така че въпросът на въпросите гласи: кой е по-тъп – аз или телевизията? Целевата група или програмите? Дали пък зрителят вече не е дотолкова затъпял от тъпотиите по телевизора, че дори не успява да го изключи с копчето и потъва все по-дълбоко в телевизионното си кресло, в тази люлка за възрастни, както се изразява Винтерхоф-Шпрук? Или пък телевизията просто отзивчиво и с усещане за менящите се вкусове откликва на претенцията на зрителите за непретенцензиозна телевизионна храна? Дитер Ведел ругае на глас: “Теливизията сама съсипа публиката си. Защото който тича подир зрителя, вижда само задника му. Като чуя израза целева група, веднага се сещам за взводовете за разстрел.” Разбира се, навярно е прав и едновремешният шеф на телевизионните канали РТЛ Хелмут Тома, който казваше, че ако нямаше телевизия така нареченият среден човек пак нямаше да седне край камината с томче Кант, Шопенхауер или Шилер или пък да посвири на пиано. Тогава този човек просто щеше да виси в кръчмата, а да не говорим колко повече побоища щеше да има, казва Тома. А професор Винтерхоф-Шпук отговаря съвсем не по професорски: “По-добре един побой като хората, отколкото никакви социални контакти.” И май че някакси е прав.