1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Връща ли се Русия към старите си отровни трикове?

Отравянето на бившия руски шпионин и остър критик на режима в Москва Александър Литвиненко е повод за обширна публикация във вестник “Лос Анджелис таймс”. Още в заглавието на статията изданието пита, дали Русия се връща назад към старите си отровни трикове?

Автор на статията е Дейвид Уайз, който написа “Шпионинът – историята на Робърт Хенсън от ФБР, който излъга Америка”.

Студената война трябваше да е приключила преди 15 години, но смъртта на Александър Литвиненко в Лондон поставя Скотланд ярд в нещо повече от ситуация на едно обикновено загадъчно убийство, пише американският автор. Един бивш руски агент и убеден критик на Кремъл е отровен. Въпросът е: Как и от кого?

Историята започва в един суши-ресторант недалеч от Пикадили. Със сигурност менюто на ресторанта не включва отрова. Литвиненко, който е откровен критик на руския президент Владимир Путин, обядва с италиански информатор. След това се разболява и умира в една лондонска болница, охраняван от служители на Скотланд ярд.

Първоначално лекарите смятат, че Литвиненко е отровен с талий – същата отрова, с която навремето ЦРУ планираше да направи така, че да опада брадата на Фидел Кастро. След това британски медицински представител обяви, че Литвиненко е починал от силна доза на радиоактивния изотоп полоний 210. Следи от този материал са открити в суши-ресторанта, където жертвата е обядвала, в хотела, където той се е срещнал с двама руснаци, както и в неговия дом.

Незабавно подозренията падат върху руската Федерална служба за безопасност ФСБ, която е наследник на КГБ, и за която Литвиненко навремето е работил. Със шпионската си дейност той приключва през 2000 година след като е обвинен в редица престъпления. В Лондон, където търси политическо убежище, той издава книгата си “ФСБ взривява Русия”. В нея той разказва за извършените от руските тайни служби бомбени атентати в жилища в Москва, които по-късно са използвани като повод за втората война в Чечения. Тези свидетелства на Литвиненко вбесяват Кремъл.

В момента на своето отравяне Литвиненко разследва убийството от 7 октомври в Москва на руската журналистка Ана Политковская, която е сред най-острите критици на политиката на Москва в Чечения. Въпреки, че не съществуват убедителни доказателства за връзката на Москва с отравянето на Литвиненко, а Кремъл нарича “пълна глупост” тези предположения, КГБ има дългогодишен опит с използването на отрова за елиминирането на противници. Най-известният случай е убийството на българския дисидент и писател Георги Марков, който през 1978 година на моста Ватерлоо в Лондон е прострелян със сачма с отровата рицин, изстреляна от чадър. Четири дни по-късно Марков почива.

Отравянето на Литвиненко излиза сякаш изпод перото на Агата Кристи, която в един от романите си използва отравянето с талий като оръжие на престъпление. Приятели на Литвиненко не допускат, че в отравянето му е замесен италианският му събеседник, с когото обядват заедно в суши-ресторанта. Марио Скарамела е консултант в разследването на дейността на КГБ в Италия. Във вторник Скарамела обяви, че е отишъл в Лондон за да предаде на Литвиненко материали за хора, замесени в убийството на журналистката Ана Политковская. Литвиненко е получил още и списък с набелязани обекти, сред които фигурира и неговото собствено име.

Скарамела, който по думите на Литвиненко не е консумирал нищо по време на обяда, не е бил единственият информатор, с когото руснакът се е срещал същия ден. Няколко часа преди това той е разговарял на чаша чай в един лондонски хотел с двама руснаци. Британски медии съобщиха, че единият от тях е бил Андрей Луговой, също бивш агент на КГБ, а другият е определен само като “Владимир”.

По-нататък “Лос Анджелис таймс” припомня историята с пресконференцията, дадена от Литвиненко още като служител на КГБ през 1998 година, на която той обявява, че службата му е възложила задачата по ликвидирането на руския олигарх Борис Березовски, подпомогнал през 96 година преизбирането на президента Борис Елцин. След идването на Путин на власт Березовски е обвинен в тежки престъпления и успява да избяга във Великобритания.

Путин също е бивш агент на КГБ, служил е в ГДР. А преди да стане президент на Русия за известно време ръководи службата вече под новото и име ФСБ.

След като описахме всички негови врагове, кой от всичките тях е убиецът на Литвиненко?, пита “Лос Анджелис таймс”.

За Олег Калугин, бивш шеф на руското контраразузнаване, който по-късно също се обърна срещу КГБ, и който в момента живее в САЩ, няма никакво съмнение. Той казва, че “убийството на Литвиненко е само още едно потвърждение за криминалната същност на сегашния режим в Москва. Литвиненко е жертва на руските тайни служби, за които убиването с отрова е метод, използван от десетилетия”, казва Калугин.

А Калугин е човек, който знае какво говори. В своята книга “Първо главно управление”, издадена през 1994 година, той описва подробности около убийството на Георги Марков. Когато българското правителство се обръща към КГБ с молба да помогне при ликвидирането на Марков, отговорникът за “мокрите поръчки” на КГБ Сергей Голубьов занася в София рициновите сачми, използвани за убийството на Марков в Лондон. Т.е. КГБ доставя отровата, изстреляна от чадър с вградени в него газови патрони.

Друг бивш агент на КГБ, избягал на Запад, е Виталий Юрченко. Той разкрива на ЦРУ подробности около лабораторията в Москва, където учени от КГБ разработват отровни субстанции за оперативни поръчки. Сред тях е и рицинът, с който е убит Георги Марков. Според Юрченко обектът е известен като “Специална лаборатория 100”.

Олег Калугин свидетелства още, че преди около 2 години във ФСБ е създаден нов отдел за операции извън Русия. Статията завършва с предположението, че както повечето мистериозни убийства от времето на Студената война вероятно и убийството на Литвиненко никога няма да бъде разкрито.