1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Време е Русия да заеме по-ясна позиция относно Ирак

Убийството на отвлечените руски дипломати в Ирак може би ще прекрати досегашното упорито руско мълчание по повод ситуацията в Ирак. Коментар на Хорст Клойзер.

default

Видеозаписът на Ал Кайда, излъчен в неделя, на който се виждаше убийството на четиримата руски дипломати, отвлечени преди няколко седмици, разтърси цяла Русия. Докато жестоките снимки можеха да се видят в интернет, официална Москва още търсеше думи да изрази станалото. В продължение на цял ден външното министерство се опитваше да печели време, защото беше ясно, че след като се потвърди факта на убийството, е редно да излезе официална реакция от страна на Русия.

За разлика от други подобни случаи на отвличания на западни граждани, този път отвличането не беше поднесено в емоционален вид пред медиите, нямаше нито демонстрации на обществеността, нито изяви на солидарност и съболезнования. Макар това да е в стила на отдалечеността на руската политика от гражданите и обществото като цяло, все пак конфликтът онагледява и цялата отчужденост на Русия спрямо събитията в Ирак.

На Кремъл му е много трудно да покаже ясна линия на поведение в тази насока. Ожесточената съпротива срещу американската интервенция, която на времето съвпадна изцяло с оценката на френския президент Ширак и на бившия германски канцлер Шрьодер, междувременно отстъпи място на прагматично мълчание. Ирак на практика вече не е тема за руските медии, с изключение на отделни съобщения на осведомителните агенции за убити и атентати, без допълнително задълбочаване в анализи и причини.

Жестокото убийство на четирима руснаци сега ще провокира реакция, която излиза извън рамките на декларации за траура и скръбта. Говори се за ответни мерки и съответни реакции, макар да остава неясно, какво точно означава това. Русия почти няма политическа подкрепа и влияние в Ирак откак Садам падна от власт. Критичното поведение на Кремъл спрямо войната не създаде на американците желание, да ги допусне до нови сдлеки и сфери на влияние в Ирак.

Неизпълнените искания на непознатите досега похитители на руснаците, които според личните им твърдения са от близкото обкръжение на Ал Кайда, съдържат обаче и едно вътрешнополитическо послание към Москва: ясно беше, че Кремъл няма да се подчини на искането да изтегли своите войски от Чечения. Русия от доста време насам тръби, че е успяла да реши конфликта в бунтовната ислямска република на Кавказ. Независимо, че това не отговаря на истината, и че наричаните от Русия “ възстановителни работи” или анти-терористични мерки на практика нарушават множество човешки права и че в Чечения животът е твърде далеч от нормално ежедневие, факт е, че целият Запад, който едно време беше така критичен, сега мълчи. Критики се чуват единствено от някои единични провозащитни организации. Президентът Путин представя това лъжовно затишие като успех. Неспокойствието в ислямския юг на Русия си остава непроменено.

Сега обаче темата за Чечения – макар и косвено – отново излиза на дневен ред. В политическите кръгове започват да правят паралели между ситуацията в Ирак и в Чечения. Как Русия се справя със сепаратистките тенденции и ислямския тероризъм в Чечения и какво от това може да послужи за урок на американците?

От бруталното въвличане на Русия в иракската драма възниква въпросът, дали Москва в бъдеще смята да се включи активно в битката срещу бунтовниците и терористите в Ирак, по чийто ръце вече лепне и невинна руска кръв. Дали Русия няма да започне да сътрудничи на коалиционните войски или пък Кремъл ще си спомни първоначалната си съпротива срещу войната в Ирак и ще усили натиска срещу САЩ, с цел да се постигне помирение с цената на американски компромиси? Във всеки случай мълчанието повече не може да бъде опция за Москва. Не и след бруталните убийства на четирима невинни руски граждани.

Коментар на Хорст Клойзер.