1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

“Вот “за” или “против” Косово”

В събота и неделя гражданите на Сърбия бяха призовани да гласуват на референдума за новата конституция на страната. Избирателната активност бе близо 54 на сто, като 52 % от гласувалите бяха за новата конституция. Наистина окончателните официални резултати се очакват едва в сряда, първи ноември, ала избирателната комисия за референдума и наблюдателската група ЦеСИД изхождат от предположението, че особени пр

Сръбски гражданин гласува на референдума

Сръбски гражданин гласува на референдума

омени няма да настъпят. Всъщност референдумът беше не само за новата конституция, а и непосредствено за оспорвания въпрос за съдбата на Косово. Филип Славкович с повече информация от Белград:

Новата конституция стана необходима, след като през лятото Черна гора се отдели от Съюза със Сърбия. Конституцията бе замислена като отговор на тежката правителствена криза и на очакваното решение на ООН за статута на Косово. В преамбюла на конституцията се казва, чме отцепилата се албанска провинция е неотделима част от Сърбия. Белградският политолог Владимир Гоати използва следната формулировка:

“Това обвързване превърна референдума за по-голямата част от избирателите в референдум “за” или “против” Косово”.

Национално-консервативният премиер Войслав Кощуница в нощта срещу неделя заплаши всички, които са за отделянето на Косово против волята на Сърбия:

“Всяка решение, намирисващо на условна, ограничена или каквато и да било независимост на Косово, би означавало за Сърбия промяна на положението по отношение на стрпаните, които биха прибягнали до едностранно признаване на Косово. Това не може да остане без последствия”.

В Косово вотът се проведе само в населяваните от сърбите региони. В Южна Сърбия местните албанци изцяло бойкотираха референдума. И в други региони със значими дялове на малцинствата, като примерно в северната провинция Войводина, избирателната активност беше слаба. Участието на дясно-екстремистките партии при разработването на основния закон бе отблъснало унгарското и босненското население на Сърбия. Експертите обаче са на мнение, че новата конституция съблюдава европейските стандарти по отношение на гражданските и малцинствените права.

Сериозна критика търпи недемократичната процедура преди референдума. За гражданското движение и за малките опозиционни партии конституцията беше текст, наложен на населението без предварителен открит дебат, компромис върху най-малкото общо кратно между големите партии. Противниците на конституцията призоваха към бойкот и сега твърдят, че в действмителност по-малко от половината имащи право на глас, били гласували “за”. Младият политик Чедомир Йованович съзира дори изборна измама:

“За нас референдумът и резултатите от него поради цялата организация не са легитимни, нито легални. Няма обаче да го оспорваме институционално”.

Наблюдателите от групата ЦеСИД смятат, че Йованович е прав, че, преди всичко в последните часове на референдума, е имало редица нередности. Само че, според експертите от ЦеСИД, тези нередности не са могли да повлияят на крайния резултат. Йованович съзира шансове на изборите в края на годината. Той не е едиствен в това отношение. В неделя вечерта президентът на Сърбия Борис Тадич изтъкна следното:

“Нужни са ни преждевременни избори. Не само конституцията, а и едно демократично правителство допринася за политическата ни стабилност, за благото на нашите граждани, на целия регион и на Европа, където трябва да ни отведе нашият политически път”.

Най-популярният сръбски политик се надява на собствената си и на своята ляво-центристка партия победа на преждевременните президентски и парламентарни избори. Тадич би искал и двата вота да се произведат през втората половина на месец декември. Правителствената коалиция, разпаднала се преди месец заради замразяването на преговорите за асоцииране с ЕС, все още се противи. Ала приемането на конституцията, макар и с минимално мнозинство, смятат наблюдатели, е в полза по-скоро на премиера Кощуница.