1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Войслав Кощуница не бърза по пътя към Европа Коментар от Андрей Смодиш

Локомотивът Сърбия пътува трудно. Почти няма въглища за парния котел, релсите са в мизерно състояние. Въпреки това влакът е с крайна спирка Брюксел, следователно трябва да се движи, колкото е възможно по-бързо. Поне досега, защото от вчера влакът спря. Работата е там, че на машиниста Кощуница му е добре в бедната провинция. Той се наслаждава на гледката отгоре, от кабината си в локомотива, а Брюксел не го интересува.

Поне така може да се интерпретира, че победителят от изборите през декември състави правителство на Сърбия, което среща зад граница и най-вече в ЕС, неразбиране. Хавиер Солана вече формулира това неразбиране по дипломатичному: "подобно правителство не е от полза за международните отношения".

Не е чудно, защото Кощуница встъпва в пакт с дявола. Вярно е, че мнозина в Сърбия съзират в лицето на Милошевич сънародник, който трябва да бъде защитен, ако трябва от целия останал свят. Светът пък възприема Милошевич като комунистически екс-диктатор и политически отговорното лице за войните на Балканите. Кощуница се числи към първите и когато сега с помощта на партията на Милошевич сформира правителство на малцинството той се превръща в съюзник на поддръжниците му.

Кощуница обаче си има юлбими занимания. Той иска да стане президент и затова се стреми да съхрани добрите си отношения с радикалното мнозинство в страната. Той не иска да поема трудната правителствена работа и порадо това може би няма да поеме премиерското кресло. Освен това той не обича трибунала в Хага, следователно му отърва, че партията на Милошевич издига като условие за правителствената подкрепа искането да се прекрати сътрудничеството с Хага. Тези любими занимания на Кощуница обаче водят до странични ефекти. За Белград има три важни въпроса, при които Европа играе роля. Първо: ще остане ли Черна гора заедно със Сърбия? Второ: ще остане ли Косово в Сърбия? И трето: откъде ще дойдат парите за икономическото възстановяване на Сърбия? За Кощуница всичко това не са проблеми! От Черна гора той може спокойно да се откаже, а при възможната загуба на Косово, може да прехвърли вината върху Европа. А що се отнася до икономическия възход... Е, не може човек да има всичко. Докато машинистът Войслав Кощуница се прави на държавник, хората в Сърбия ще трябва още няколко десетилетия да чакат влака за Брюксел. Както и спешно нужните пари за икономическото съвземане на страната.