1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Война и мир

„Има – казва великият Соломон – време за мир и време за война”. В един особен смисъл големите политици се различават от посредствените по способността си да прокарат тази разлика. Коментар на Андрей Райчев.

default

Само че нямам предвид стрелбите и бомбардировките. И в най-спокойни времена един политик трябва да знае кое от двете прави:

(а) маневрира, дипломатства, сключва съюзи, набира информация, подготвя бъдещето,

или

(б) действа решително, напада, кара до край, не се съобразява с последиците, играе принципно и силово.

От тук следва, че големите политически грешки биват два вида. Първият, когато вместо да маневрираш, вместо да трупаш съюзници, вместо да сключваш договори и пр. – действаш силово. Този тип грешка води, в крайна сметка, до състояние на война с „всички”. В подобно амплоа сме виждали поне двама български министър-председатели – гг. Филип Димитров и Жан Виденов.

Но има и втора, обратна грешка

Тя e, когато е дошло време за „война”, ти да продължиш да се опитваш да се отървеш с „мирни средства”. Тоест да правиш сметки там, където сметки просто не могат да бъдат направени. (Понеже действат хиляди фактори и не се е родил нито гений, нито компютър да ги изчисли.) Да сключваш договори с хора, които сами не знаят какво ще правят утре, защото обстановката е сложна и се мени с часове. Да търсиш рационални решения в ситуация, в която участниците не действат рационално.

С една дума – да се опитваш да играеш шах, когато е настъпило „меле”.

С тази грешка у нас си отидоха от политическата сцена Иван Костов и донякъде Жельо Желев.

Тя – втората грешка – е по-засукана от първата

Защото предполага скок в неизвестното.

(То е близо до ума: ако изходът от войните беше известен, те нямаше да се водят изобщо, а по-слабата страна щеше да се предава. Но историята на човечеството хиляди и хиляди пъти е доказала, че на война всичко става.)

Не е лесно, наистина, да се хвърлиш с рогата напред, да заложиш всичко на една карта, на една ситуация. И не страхът играе роля на спирачка тук, а фактът, че никой не знае как изглежда светът след битката, какви съотношения на силите ще останат, кой ще бъде с кого и срещу кого.

Но това е положението. Всеки политик, дори най-талантливият, не е нищо повече от представител. Това е човек, предоставил тялото си, за да тече през него напрежението между милиони човешки същества. Сблъсъкът между двама политици е (наужким, виртуално) сблъсък между въпросните милиони. Затова всеки от тези хора трябва да знае, че през цялото време го дебне възможна трагична и несправедлива съдба.

Но да не воюваш, когато времето за война е дошло, означава да не „пуснеш фиша”, да не пробваш шанса си, да се откажеш от възможна победа в полза на сигурна загуба.

Дошло ли е за премиера Станишев време за война?

Не знам. Но съм сигурен, че ако сбърка тук – то ще е фатално. Ако пък не сбърка – има своя звезден шанс.

Публикация на вестник „Класа” съвместно с Радио „Дойче веле”

Други текстове от същия автор: www . raichev . org

За отзиви и коментари: a . raichev @ gallup - bbss . com