1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Военното положение в Полша преди 25 години

Преди 25 години – на 13 декември 1981-ва в Полша беше въведено извънредно положение. Генерал Ярузелски обяви мярката за да се справи с протестите на профсъюза “Солидарност”. В следващите минути ще ви припомним събитията от онова време.

default

Всичко започва през юли 1980 с повишаването на цените на месото. Месец по-късно от корабостроителнитата в Гданск е уволнена 51 годишната работничка Ана Валентинович, която се ангажирала за правата на работниците. Нейното уволнение кара чашата на търпението да прелее. Няколко хиляди недоволни работници в Полша обявяват стачка. Това е рожденния миг на профсъюза Солидарност. По-късно протестите се разпространяват из цялата страна. Първоначално правителството отстъпва и обявява, че работещите имат право да се организират в свободен и независим профсъюз. Истинският отговор на държавата обаче едва близо година по-късно – през декември 1981 година в Полша е обявено военно положение. По радиото звучат националният химн и обращението на държавният, правителствен и армейски ръководител Войчех Ярузелски :

“Гражданки и граждани, прекалено голяма е отговорността, която тегне върху мен в този драматичен момент на полската история. Моят дълг е, да поема тази отговорност. Става дума за бъдещето на Полша, за моето поколение, което се е борило на всички фронтове на войната и е отдало най-добрите години на своя живот на тази борба. Обявявам, че от днес е назначен Военният Съвет за национално спасение. В съответствие с конституцията, Държавният съвет днес в полунощ обяви военното положение на територията на цялата страна”.

Комунистическата власт в Полша се готви да нанесе решаващ удар срещу опозиционния профсъюз Солидарност. Противоборството е явно видимо. Полската икономика е в състояние на срив, магазините са празни, а в предприятията управляват стачни комитети – си спомня първият свободно избран министър-председател Тадеуш Мазовиецки:

“В Солидарност бяха организирани десет милиона души – изключително масово движение. И тъкмо в началния период беше много трудно, да се овладее това движение. Всеки регион се надпреварваше да демонстрира своята сила и героизъм, затова имаше стачки за какви ли не неща и с цел хората в региона да бъдат мобилизирани.”

Комунистическото държавно ръководство – разбира се – не оставя нищо неизпробвано за да провокира съпротива. В средата на декември – когато страхът от наближаващата студена зима и липсата на хранителни продукти овлядя хората масово, партийното ъководство на комунистическата партия пое нещата в свои ръце: военните поеха властта четири дни преди една обявена демонстрация в памет на жертвите на работническото въстание от 1970 година. По онова време милицията беше стреляла по собственото население.

Животът в условията на диктатурата на оръжията променя общественото ежедневие коренно. Основни човешки права са отменени. Така например отменена е тайната на кореспонденцията. Телефонните разговори се подслушват, грниците на страната за затворени, даже пътуването в Полша става със специални разшерения. Обществените събирания са забранени, а след 22 часа е въведен вечерен час, който строго се контролира от армията. Бившият държавен и армейски ръководител Войчех Ярузелски и до днес застъпва становището, че ако полското правителство тогава не беше въвело военно положение, Москва и останалите държави от Варшавския договор са щели да интервенират. Ярузелски казва:

“След като въвеждаме военно положение, исках поне да получа гаранция, респективно шанс, че няма да има военна намеса отвън. Вместо кремълският шеф Брежнев, на моето телефонно обаждане отговори неговата дясна ръка Суслов, който ми каза: “Да, това ще си остане ваша вътрешна работа”.

Водачът на “Солидарност” Лех Валенса отчасти проявява разбиране за това обяснение:

“Той вярваше в това. Вероятно е вярвал в опасността, идеща от Москва. Те са показали ракетите - ракети, насочени срещу нашата страна. След като е бил убеден, че полските градове ще се превърнат в цели на съветско нападение и че Западът няма да помогне, Ярузелскиявно е бил убеден, че въвеждането на военното положение е по-малката злина. Той е вярвал, че по този начин предпазва родината си. И само господ бог знае, каква е истината.”

Независимо от това Валенса нарича военното положение, въведено в Полша “най-голямото престъпление спрямо полската нация”. По този начин бяха убити надеждите на хората. И до днес полската нация е дълбоко разединена в оценките си за 13 декември. Нови социологически допитвания сочат, че над половината от поляците днес споделят схващането на Ярузелски, че въвеждането на военното положение е било по-малката злина.