1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Внезапна спирачка за Европейския Съюз

Под заглавие “Внезапна спирачка за Европейския Съюз” германският всекидневник Зюддойче Цайтунг публикува коментарна статия за настоящето и бъдещето на общността след поредното й разширяване.

default

Все по-неустоим става натискът върху Европейския Съюз, което кара общността да проумее, че мечтите й за всемогъщество се оказват в крайна сметка точно това, което са: само мечти. Възприетата след победата в Студената война поза, чийто основен лозунг бяха безкрайните интеграционни възможности на Европейския Съюз, се сблъсква с реалността по настоящем, и то не с която и да е реалност, а със собствената. Великодушното раздаване на европейски перспективи се оказа пряко силите на уморената обединена Европа.

Трезво погледнато Европейският Съюз дори не е в състояние да осъществи обещаното присъединяване на България и Румъния. Но както знаем: обещаното си е обещано, и двете страни подписаха вече присъединителните си договри, така че връщане назад няма. Поучавайки се от собствените си грешки Европейският Съюз отправя зорък поглед в посока Турция. Страната не само трябва да покаже европейската си годност, но и трябва да докаже, че ще е лесно смилаема храна за Европейския Съюз, тоест че Европа ще е в състояние да я абсорбира безболезнено и безпрепятствено. Това е ключов момент не само що се отнася до турските аспирации, но и до по-нататъшното развитие на Европейския Съюз въобще. Тъй като ако не внимава, общността ще заприлича на малко дете, което първо препълва чинията си, а после се оплаква от болки в стомаха.

Докато Европа не осъществи радикалното си реформиране, и докато страните-членки не се погрижат за финансовото ободряване на общността, е безсмислено да се мисли за по-нататъшно разширяване. Предложението на европейските външни министри за генерално преосмисляне на европейското разширяване дойде късно, но за щастие не прекалено късно. Европейският Съюз е в плачевно състояние, но въпреки това достатъчно силен, за да избегне удара на собствените си прекомерни изисквания. Това не означава, че Европа трябва да инвестира последните си сили в издигането на барикади. Но тя ще трябва да се осмели да каже на чакащите пред портите й, че не всичко е възможно, и най-вече не веднага.