1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Влиянието на Пикасо

Тази седмица в Париж се открива уникална изложба, посветена на влиянието на Пикасо върху британския художник Френсис Бейкън.

default

По мнението на специалистите това е сензационна изложба – изложбата, проследяваща ”магическото влияние на Пабло Пикасо върху Френсис Бейкън” и открита тази седмица в музея на Пикасо в Париж. Британският художник Бейкън, роден през 1909 и починал през 1992 г., черпи импулси от произведения на големите майстори – Веласкес, Тициан, Рембрандт, Дега; най-силно влияние му оказва обаче без съмнение Пикасо, благодарение на него Бейкън открива любовта си към живописта. Увлечението му по творчеството на големия каталонец е тъй силно, че специалистите го определят едва ли не като ”патологично”. Около 200 платна, представени под надслов: ”Бейкън – Пикасо: животът на картините”, документират тематичните и художествени паралели между двамата художници. Впрочем, това е първата изложба от този род. Организирането й е предхождано от редица трудности. ”Почти не вярвахме, че ще успеем, казва директорката на музея ”Пикасо” Ане Балдазари, отговарящите за наследството на Бейкън ни създадоха много пречки; каталогът беше преработен основно в последната минута.”

Френсис Бейкън открива Пикасо през 1927 г. по време на престоя си в Париж, когато посещава изложбата ”Сто рисунки на Пикасо” в галерията ”Пол Розенберг”. По онова време Бейкън е на 18 години и дотогава не е мислил за художническа кариера. Той не крие реакцията, която рисунките на Пикасо предизвикват у него: ”Това беше шок, който разпали у мен желанието да стана художник. Помислих си, защо пък и аз да не опитам?” В галерията ”Розенберг” са изложени 150 творби на Пикасо. 40 от тях, главно митични изображения в неокласицистичен стил, са представени на парижката изложба. ”С помощта на архивни материали се опитах да аранжирам платната в същия ред, в който са показани и на тогавашната изложба”, обяснява Балдазари. Розенберг е между най-известните парижки галеристи, след 1940 г., когато е принуден да емигрира, голяма част от колекцията му остава в Париж, редица платна обаче безследно изчезват.

В изложбата са представени само няколко творби от ранния период на Бейкън. Запазени са около 15 платна, създадени по време на Втората световна война, когато художникът унищожава много от ранните си опити. В тези произведения ясно личи кубистичното влияние на Пикасо, същевременно в тях се откроява и самостоятелния експресивен стил на Бейкън. Уникално е сравнението между ”Разпятие” на Пикасо от 1933 г. и ”Втора версия на триптиха” чиято тема е разпятието. Силното влияние на Пикасо върху Бейкън демонстрират и 40-те изрезки от вестници и снимки от архива на британския художник. Върху всички документи е скицирано лицето на Пикасо, когото Бейкън всъщност не е познавал лично.