1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Вирусът на похабената свобода

20 години след промените все още няма отговор на въпроса как съучаствахме в свободата си, поотделно и като общност, и как избрахме да я "усвоим" и да утвърдим нейните ценности. Анализ на Мирела Иванова.

default

Свободни, но с вързани ръце

Президент и премиер отново кръстосаха шпаги. Първанов и Борисов си размениха по няколко откоса в словесна престрелка. Из новините на в. Стандарт

“Двайсет години след десети ноември” бе темата, която наравно с грипния вирус почти параноично завладя обществото и медиите. Естествено, изказаха се твърде противоречиви обобщения и промяната, която някога посрещнахме с възторжена и неповторима енергия, с препълнени площади и одързостени думи, днес мнозина презрително наричат “дворцов преврат”.

Symbolbild Überwachung, Privatsphäre

20 години по-късно все още не се е разбрало кой кой е

Неизкоренимо безочие

Рециклираните муцуни от каймака на бившата Държавна сигурност премъдро ни обясняват от всички телевизионни екрани какво се е случило с живота ни, извадени от нафталина обикновени доносници размахват пръст като морален ориентир, бивши и настоящи емблематични фигури на политическата посредственост припознават собствените си провали като чужди.

Вирусът на безочието и късопаметството, граничещо с амнезия, се оказва твърде жилав и неизкореним, поваля душите и съзнанията, протича с тежки апатии и разяждащи ожесточения, съсипва обществената имунна система и точно за него не се предвижда и миг ваканция. Можем да го обозначим и като вирусът на похабената свобода.

Неопиянителна анархия

Двайсет години след десети ноември си оставаме във видимата, но вече неопиянителна анархия на масовата бедност и тягостна всекидневна несигурност, в сюжета на ченгетата и чалгата, в словоблудството на жълто-кафявата преса, в евтинията на политическото токшоу. Знаците и паметниците на похабената свобода стърчат навсякъде в хаоса, отломки от ценности и планини от боклук са пейзажи вън и вътре в нас.

Двайсет години върху всяка политическа партия и всяко правителство падат тежките съмнения за кражби в неназовими размери и чудовищна в метастазите си корупция, затова и не остават неомърсени личности и значими политически фигури, властта употребява и злоупотребява безмилостно всекиго. Така се разгубват и авторитетите, омаскарява се и експертното можене, погубва се и малката натрупана управленска опитност, невъзстановимо се попиляват човешки ресурси.

Bulgarien Revolution 1989 Demonstration in Sofia

И все пак промените дадоха на мнозина право на избор

Изборът като подарък

Разбира се, двайсет години по-късно неповалените от вируса на новия грип и недоунищожени от вируса на похабената свобода българи знаят колко безценен подарък получиха на 10 ноември, заслужен от едни и незаслужен от други, той отвори границите и света, разтърси из основи цензурата на идеологията, отмести чугунените глави и шаячните правди от пътя, за да го разчисти за предприемчивостта и въображението, за личностната реализация и гражданското осъществяване. 10 ноември облъхна умовете, освети потрупаната в лъжи история и все пак ни даде право на избор.

Съвсем друг е въпросът, че президентът и премиерът на европейска България избират да водят словесните престрелки на Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът от знаменитата Вазова повест “Чичовци”, публикувана преди 125 години, и така ни честитят и похабената, и неугасващата свобода.

Редакцията препоръчва