1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Виновни ли са хедж фондовете за кризата на финансовия пазар?

Докато преди няколко години компанията-производител на водопроводни арманури “Грое” бе продаден на чуждестранен финансов инвеститор, фирмата се развиваше много добре.

default

41-годишната проф. д-р Беатрис Ведер ди Мауро - първата жена "икономически мъдрец" в Германия

Книгите с поръчки бяха пълни, а с коефициент на собствения капитал 50 на сто Грое имаше достатъчно финансов резерв. Инвеститорът обаче търсеше бърза печалба, взе кредити, изсмука компанията, препродаде Грое на следващ инвеститор и т.н., докато се стигна до фалит. Германският федерален министър на труда Мюнтеферинг въведе понятието “скакалец” и се започна дискусията за хедж фондовете. Оттогава насам много неща бяха изприказвани много неща, но малко неща са се променили:

Участието на международните финансови пазари е като танц върху активен вулкан. Натиск се получава дори само от величината на придвижваните в световен мащаб капитали. За последните три десетилетия те нарастнаха от около 12 на около 140 билиона долара. Това са пари, вложени по целия свят в пазарите на акции, суровини и валути, все в търсене на най-големите възможни печалби. Лошо става обаче, зададе ли се криза в глобалната система. Тогава последствията могат да са фатални и тази опасност съзира не само федералният президент на Германия Хорст Кьолер:

“Замислиха се вече и шефовете на емисионните банки, и финансовите министри. От тях трябва да се очакват отговорите на въпросите, къде са рисковете на финансовите пазари, кой може да ги владее и кой може да ги овладее, както и кой ще поема разноските, ако това не се удаде. А вече никой не може да изключи възможността, следващата криза на финансовите пазари да даде отражение върху цялостната световна икономика, а по този начин масивно да ховлияее отрицателно на труда и доходите на хората”.

На фокус са предимно международните хедж фондове, за които в Германия от две години насам се вихри дебатът за “скакалците”. Те инвестират там, където очакват най-големите печалби, купуват фирми, за да ги разбият и с печалба да продадат части от тях, останалите се провалят. Около 9000 хедж фондове жонглират по земното кълбо с парите на частни и институционални вложители, както казва Тома Миро, държавен секретар във Федералното м-во на финансите:

“Тук имаме работа с фондове, които междувременно не само сами разполагат с особено голямо богатство, а и умножаващи, потенциращи, инвестициите чрез тегленето на кредити в особено високи размери”.

В Германия хедж фондовете се допускат едва от 2004 г. насам и то при съществуването на редица ограничения. Предлагащите ги дори трябва да поместват в рекламните си проспекти предупреждения по подобие на цигарените кутии, в които да се обръща внимание върху опасността от възможна тотална загуба на вложения капитал. Именно поради тази причина в Германия седалище са установили само около 40 хедж фондове, както информира Ролф Дийнст от Федералното сдружение на германските дружества за капиталово участие:

“Всечки тези т.н. “скакалци” като правило са със седалище в лондон. И за това има много убедителна причина. В лондон те не са до такава степен подложени на ограниченията, произтичащи от постоянните промени в данъчното законодателство, ако искаме да го формулираме внимателно.”

И всъщност не са подложени на никакъв контрол. Защото въпреки всички усилия на федералното правителство, превърнало т.г. широкото регламентиране на хеджфонда в една от топ-темите от дневния ред за срещата на Г 8, финансовите жонгльори могат както и досега да действат, както си искат. Контретни мерки, това трябва да признае и федералният министър на финансите Пер Щайнбрюк, не се взимат. Съществува само призив към заемодателите, инвеститорите и надзорните органи, да бъдат бдителни и подобаващо да проверяват потенциалните рискове на хедж фондовете.

“Началото, върху което можем да се споразумеем, е индиректно и означава, че трябва да се заложи на самозадължаването на съответната финансово-пазарна индустрия, но в рамките на задължителен кодекс на поведение”.

Тъй като на международно равнище няма единно мнение, федералното правителство планира солова акция. Чрез закон се предвижда повече прозрачност при покупката на фирми и повече право на информация за съветите на предприятията. Освен хеджфондовете по този начин се цели и обуздаването на чуждестранните държавни фондове. Намеренията на китайското правителство, да предаде част от валутния си резерв на държавен фонд, който да ги инвестира, събуди в Германия опасения от разпродажба на германски ключови технологии. Само в Китай, Русия и в държавите край Персийския залив в готовност да бъдат инвестирани, има наличност от 2500 милиарда долара за държавни и политически направлявани инвестиции. Ала плановете на правителството срещат скептицизъм и от страна на т.н. “петима икономически мъдреци”. Беатрис Ведер ди Марко отбелязва следното:

“Дебатът за държавните фондове се разшири извънредно много и междувременно прерастна в дебат за всеобщите ограничения за чуждестранни инвеститори. Тук значи става дума за принципа на свободата на придвижването на капитали. Трябва да се отбележи в тази връзка, че Германия е силно заинтересована от отворените капиталови пазари, тъй като Германия като износител на капитали разчита на това, нейните фирми да бъдат посрещани с отворени врати по цял свят”.

Федералното правителство възнамерява в бъдеще да налага вето, когато чуждестранен инвеститор иска да поеме повече от 25 % от дадено предприятие и по този начин би могла да се окаже заплашена националната сигурност. Освен това е заплануван един фонд, в който да внасят банките и застраховките и който евентуално при определени съмнения би могъл да се включва в заслужаващо защита предприятие като стратегически инвеститор. Такива защитни огради около местни предприятия олаче съществуват вече в редица развити индустриални държави като Великобритания, Франция, САЩ и др.

Подобно съдържание