1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Виенската филхармония

В събота Кьолнската филхармония беше домакин на едно от главните събития в света на класическата музика през годината: гастрола на Виенската филхармония.

Виенската филхармония в залата Музикферайн

Виенската филхармония в залата Музикферайн

Каквито и суперлативи да се кажат за Виенската филхармония – все ще са изтъркани и неудовлетворителни. Лично за мен като че ли най-убедителното доказателството за класата на този оркестър е фактът, че още през 1997 Дружеството “Виенски филхармоници” се отказа от държавните субсидии. С други думи: така наречената “висока култура” може да се самоиздържа, независимо от огромните разходи, стига да предлага на световния пазар наистина уникален продукт. А за концертите на Виенската филхармония меломаните по цял свят са готови да плащат билети по 200 евро, които – забележете – все още не покриват разходите по един голям симфоничен концерт.

На съботния си концерт в препълнената зала на Кьлонската филхармония Виенските филхармоници убедително защитиха легендарното си реноме. Под диригентството на Зубин Мета (и той, както и оркестърът, притежава в колекцията си всички възможни доказателства за световна слава) оркестърът изпълни Пролетно тайнство от Стравински, Концерт за арфа, флейта и орткестър от Моцарт и последната симфония на Моцарт – Юпитер. На бис ролс-ройсът на класическата музика изсвири увертюрата към “Сватбата на Фигаро”, също от Моцарт. Дори няма да разказвам надълго и нашироко за невероятните аплодисменти и викове браво на публиката след двете части на концерта, ще опиша само онова, което ми направи най-силно впечатление: умението на Зубин Мета и Виенските филхармоници да превърнат изпълнението си в спектакъл, в шоу. Музиката на Стравински, която преди близо 100 години предизвиква побой след първото си изпълнение – толкова е авангардна, агресиван и необичайна – беше изпълнена като същински екшън: с много динамика, с перфектна режисура и дори с доза актьорско майсторство от страната на музикантите. За синхрона помежду им, за опиянението и въздействието, с което музицираха те изобщо да не говорим.