Видовете безотговорност | Новини и анализи от България | DW | 24.01.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Видовете безотговорност

Тристранното управление вече буквално демонстрира не само властовия си егоизъм, но и всевъзможните видове безотговорност, които една демократична система и нейните граждани надали биха търпяли дълго.

default




Програмата за безплатни закуски в училищата в сегашния й вид е разхищение на публични финанси. Това е един от основните изводи в изследването на Института по социология към БАН, направено по поръчка на Института “Отворено общество”. Из новините на в. “Сега”



Програма на социалния фалш


Програмата за безплатни закуски е една от безцеремонните и развращаващи форми на властова безотговорност. От мига, в който се въведе, обрастна със скандали и обществено неодобрение, чуха се и множество разумни родителски и учителски гласове за пълната й неефективност. Около привилегированите фирми доставчици замириса на корупция и бърза печалба, а дори и слепите прогледнаха за факта колко грешни обществени пари се пилеят на вятъра. “Закуските на Масларова”, каквото е по-широкоразпространеното наименование на програмата, сякаш има за цел да подхранва несвършващия социален фалш, който е обикната практика и на управляващата днес тристранна коалиция, и на предишното правителство.


Само привидно


нещо се прави, симулира се загриженост за изхранването на децата и се осигурява социална заетост, а всъщност в тесни управленски кръгове си разграбват законно публични средства. Да си спомним за метлите на Шулева, за шадраванчетата в старческия дом на Христова и анализираме тутманиците, които Масларова осигурява на учениците, за да им се даде възможност да се погрижат за бездомните кучета. Евтините тестените закуски първо са вредни и водят до затлъстяване, второ са гадни, както се изразяваше дъщеря ми в четвърти клас, и трето внасят смут и объркване в съзнанието на подрастващите, направо ги подготвят за бъдещото им съучастие в безотговорността и неуважението към почтения човешки труд, с който всеки трябва да си изкара и заслужи хляба.


Опасна норма


Разхищението на публични средства се налага като опасна норма, на която непрекъснато и все по-безучастно се и дивим, и гневим. Защото и най-развитите и богати страни не си позволяват подобни автомобилни паркове, властови привилегии, раздути до метастазност администрации, квотни лапачи и сладкодумни гости на държавната трапеза. Не си позволяват безогледно хабене на природа и можещи хора. Но още по-нетърпими от разхищението са начините, по които сме се помирили с него.