1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Вера Немирова

Режисьорката била израстнала в Източна Европа - информира официалната й биография. Един вид, да не пропуснем да забележим: момичето от бедния Изток инсценира момичето от богатия Запад. Животът е същинска опера.

Родената преди 31 години в София Вера Немирова сама заиграва закачливо с клишето. Защото тя, разбира се, е всичко друго, но не и една малка, глуповата девойка от Изтока. Дядо й Добри Немиров е бил писател, баща си Евгени Немиров тя представя като "интелектуалец и европеец". Той е бил оперен режисьор и е работил с Шостакович. Това било в началото на 60-те години, когато на Шостакович се гледало лошо от съветските власти. Все баща й поставя за пръв път в България и операта на Пучини "Момичето от златния Запад".

Майката е оперна певица, която през 1982 получава ангажимент в операта на Росток и семейството се премества в този източногермански град. Вера израства в театъра - златно време за нея, още повече, че в затвореното общество на ГДР на българите се гледало като на екзотични същества. "От България се внасяха две неща - разказва Вера: - певци и домати". Като и двете се харесвали на германците. Картината се променя след 1989. Тук започва и клишето за хората от Изтока. Тя учи оперна режисура в Берлинската консерватория, където майка й преподава пеене. Вера Немирова се смята за германска режисьорка. Тя казва, че България е останала в миналото и че тя не може да работи там.

После започва да разправя нещо за отчуждението на хората в капиталистическия свят, след което се отплесва да говори отново за режисьорите. Вера е ученичка, нещо повече любимата ученичка на Петер Конвични, за което тя изрично му благодари. Тя е поставяла вече "Кармен" и "Графиня Марица", като постановките й предизвикаха оживен интерес. След предстоящата в края на седмицата берлинска премиера, Вера Немирова има вече поръчки за "Фиделио" в Грац, "Силата на съдбата" в Олденбург, за "Риголето" в Люцерн.

Първо сега в Берлин обаче тя трябва да покаже какво може. Немирова казва, че операта на Пучини от 1910 представлява "късче от нашата собствена идентичност", защото миграционната вълна от Изток на Запад все още продължава и заключава: "Загубата на отечеството винаги ще си остане актуална тема за мен".