1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българското селско стопанство и интеграцията в ЕС

Като държава с традиции в селското стопанство България очаква предстоящото влизане в ЕС да стимулира развитието на този важен отрасъл. Първите директни плащания за земеделците в страната като членка на Евросъюза ще започнат през 2007 година, а дотогава фермерите ще бъдат подпомагани от Държавния фонд земеделие. Георги Папакочев се спира върху европейските перспективи пред българското селско стопанств

Български селяни изливат млякото си

Български селяни изливат млякото си

�:

По силата на договореностите от затворената в средата на миналата година глава ”Земеделие ” още през 2007 година България ще получи от ЕС субсидии за селското си стопанство в размер на 1 милиард и 200 милиона евро. За да бъдат усвоени тези средства, през следващите две години трябва да бъде изградена Разплащателната агенция ,която на базата на всички функциониращи регистри (обединени в Интегрирана система за администриране и контрол) ще приема молбите на земеделските производители за подпомагане. По специална схема ще се изчисли единно плащане на хектар за страната и всеки фермер ще получава сума според размера на ползваната от него площ. Това единно плащане на хектар или декар ще става само ако кандидатстващият за субсидията има документи за юридическото основание за ползване на земята. Ако няма такива, фермерът няма да може да ползва субсидии.

Очевидно с членството в ЕС окончателно ще рухне мита, че българското селско стопанство ще загине, мит упорито подклаждан от някои политически сили в страната. Известно е, че българското земеделие много отдавна не е било субсидирано. Точно затова стартът на помощите от ЕС ще се усети много силно от производителите.
Един от най-големите успехи в преговорите с Евросъюза е, че беше извоювано правото на страната да отглежда два пъти повече лозя, отколкото има в момента. Според експерти засаждането им трябва да започне веднага за да не бъде загубено вече постигнатото.

Известно е, че в ЕС земеделските стопани получават финансови помощи – сиреч произвеждат, продават и на всичкото отгоре им доплащат:
- Производствени премии, придружени с пазарна интервенция, сиреч изкупуване на стока по предварително уговорена цена с което се регулират цените в полза на производителите.
- Отпускат се премии за производство на лен и коноп, сух фураж, преработени плодове и зеленчуци, тютюн, хмел, семена, козе месо, банани.
- Въвеждат се мита за внос на някои особено чувствителни стоки: пилешко месо, яйца, живи растения и цветя и др.
Помощите за селското стопанство се дават като плащане за територия, за производство, помощ за насърчаване отглеждането на животни, компенсационни плащания, финансиране маркетинга на продукция,
повишаване на производителността в хранителната промишленост и преработването на земеделски продукти. От друга страна при определени условия се насърчава отказът от отглеждане на определени култури и преустройството и преструктурирането както на обработваемата земя, така и на земеделските стопанства. Друг начин за контрол на пазара е отпускането на финансова помощ за създаване на доброволни организации на производителите, като целта им е да се повиши производителността и да се отдели повече внимание на екологията. Според нормативните документи на ЕС помощта за предприятията за преработване на плодове и зеленчуци се предоставя само на организациите на производителите на пресни плодове и зеленчуци, признати от общността.

За някои сектори, като тютюна например, разпределението на помощите се поделя между производителите и техните организации Това значи, че ако няма браншова организация, премиите не могат да бъдат получени. Същото е и при зеленчукопроизводителите.
Мнозина български фермери сега се питат какво ще стане, ако не не успеят да достигнат количествата от заявеното производство? Ако не успеят, няма да има преки наказания или неустойки. Но на следващата година ЕС ще свали тавана на субсидираната продукция. Поради това е наложително до 2007 г. да бъдат достигнати заявените количества. Когато България влезе в Евросъюза от спътник ще се правят снимки на земеделската земя. И никой няма да може да “надува" производството. ЕС прилага и друга мярка за контрол на производството - квотите.
Квотите дават национално гарантирани максимални количества продукция. Така ЕС контролира пазара и ограничава излишъците.

Реално през 2007 г. В България би трябвало да започне
активно развитие на селските райони строеж на шосета, подобряване на училища и детски градини. За това ще отиват 4% от брутния продукт на страната. Лисабонската стратегия се допълва и от мерките по глава “Регионална политика". Тя дава възможност също така до 4% от БВП да постъпват по структурните фондове, които се харчат за инфраструктура, пътищата, екология. Така че като се съберат парите за развитие на изостаналите райони с тези по “Регионална политика", за развитие на селските региони страната ще има 8% от брутния продукт. Тогава България би трябвало наистина да стане градина.

На 1 януари 2007 г. няма българите няма да се събудят в рай. Но ако не настъпят вътрешни сътресения в ЕС и ако те си свърат работата, не само земеделието, но и много други сфери в България ще изглежда различно.