1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Българското гостоприемство: "One person, one coffee"?

Германците са известни с готовността си да даряват. Някои дори свързват хобито си с благотворителна дейност - като мотористите от германския клуб "Eurobiker". През 2008 хуманитарният им ангажимент ги отвежда в България.

default

Добре дошли!

Думата "мотористи" неволно предизвиква асоциацията за сурови мъжаги с дълги коси и кожени якета, яхнали огромни бучащи машини, чувстващи се като властелините на шосетата. Членовете на германския мотоциклетен клуб "Eurobiker" съвсем не отговарят на тази представа, разказва Херман Мунцел, вице-председател на клуба: "Не сме нито "Бандитос", нито "Хелс ейнджълс". Ние сме съвсем нормални хора от различните сфери на обществото с най-различни професии."

Благотворителността и страстта към моторите

Самият Херман Мунцел е лекар невролог със собствен кабинет. В "Eurobiker" членуват лекари, журналисти, пастори, политици или занаятчии, които споделят страстта към моторите и се ангажират с благотворителност. Клубът се създава през 2003 година. По-голямата част от съоснователите членуват преди това в мотоциклетния клуб на германския Бундестаг, който възниква в началото на 90-те години при преместването на столицата от Бон в Берлин.

Flash-Galerie Eurobiker

Германските помощници - мотористи със сърце

Много хора от персонала на Бундестага притежават мотори. Те решават да тръгнат заедно за Берлин. В последствие разходките с моторите се превръщат в традиция:

"Един ден решихме, че не ни се правят само разходки. Искахме да започнем нещо друго, което намери израз в мотото "Мобилността преодолява граници и свързва култури". Решихме веднъж годишно да организираме големи обиколки с моторите до места с тежки социални проблеми в разрастващата се Европа. Тази идея ни запали и през 2003 година организирахме първото ни пътешествие, което ни отведе в Санкт Петербург."

Тогава за първи път западноевропейски мотоциклетен клуб с около 70 мотористи получава правото да влезе в Русия, разказва Мунцел. Повод за пътуването е честването на 300-тата годишнина на града. Целта е в Санкт Петербург да се посети дом за деца с увреждания, за който мотористите носят хуманитарни помощи. Пътят от германския град Росток до целта в Русия се изминава на две колела - на ден мотористите оставят зад гърба си отсечки между 300 и 600 километра, начинание за опитни и издръжливи шофьори.

Eurobiker

Херман Мунцел

Следват пътувания до Босна и Херцеговина, Румъния, Украйна или България, при които мотористите винаги са придружени с хуманитарен транспорт.

Гигантски хуманитарен проект за България

Членовете на "Еurobiker" са пръснати из цяла Германия. Ядрото на клуба се състои от 10 души. Останалите членове наброяват 50-60 души. В крайна сметка обиколката и хуманитарния товар се планират от 5 до 6 души. И то в свободното им време. Неврологът Мунцел:

"Ние вече сме натрупали известен опит с организацията на проекти и по този начин вече се е създала някаква рутина." Освен това човек в днешно време е свикнал да прави няколко неща едновременно, а и организацията на проекти е положителен стрес, казва Мунцел и допълва: "Аз като лекар след 12-13 часов работен ден например понякога с радост се заемам с нещо съвсем друго. Това за мен е един вид хоби, което ми носи успокоение."

Организацията на пътуванията е огромно начинание, казва вице-председателят на германският мотоциклетен клуб: "Например пътуването ни до България през 2008 година. В него участваха над 115 души. Това е едната страна на медала. Другата е благотворителната част. И мога да ви кажа, че там има страшно много неща за съблюдаване."

Flash-Galerie Eurobiker

Помощи за България за стотици хиляди евро

Изборът на България - случайност

"С България направихме връзка чрез хора от икономиката, които имаха колеги във германски фирми в страната. Те ни наведоха на мисълта да направим нещо. Следващата стъпка беше да осъществим контакт с организацията "Андерланд", която от години се занимава с благотворителна дейност за България. Тя изяви желание да ни помогне при организацията на благотворителния проект."

В крайна сметка са подбрани шест болници и социални заведения в София, Благоевград, Банско и Гоце Делчев. Те получават хуманитарна помощ под формата на медицинска техника, мебели, генератори, детски играчки и други предмети на стойност няколко стотин хиляди евро. Осемте тира с хуманитарната помощ и мотористите се отправят на 8 май 2008 към България.

Очакват ги дълги осем дни, през които изминават 5500 километра. Маршрутът им минава през Словения, Хърватия, Сърбия към България. До предаването на хуманитарната помощ Херман Мунцел трябва да управлява един от тировете, в който е и моторът му. Той се включва по-късно към обиколката на мотористите, предвиждаща и посещението на културни и исторически забележителности.

Каруците по пътищата не са само западно клише

Впечатленията на мотористите обаче са описани от журналиста Робърт Анецбергер от германския новинарски канал "N 24" и член на "Eurobiker". В България те влизат през гранично-пропусквателния пункт Брегово. След кратък престой във Видин, се отправят към София. Робърт Анецбергер описва местностите на път към Стара планина така: "Районът е беден, това се забелязва от пръв поглед. Постоянно засичаме каруци на платното. Това наистина не е клише на Запада, а често самата реалност."

Flash-Galerie Eurobiker

На път с хуманитарната помощ

Пътищата в България са трудни за каране. Асфалтът често се променя, а има и много дупки, които изискват пълната концентрация на шофьора, пише Анецбрегер. На следващия ден мотористите трябва да посрещнат тировете. Уговорката е да се чакат на бензиностанция в близост до летището в София. Тировете пристигат с двучасово закъснение. Причината - улиците в Румъния, оплаква се Херман Мунцел, който управлява един от камионите. В България стъпва за пръв път:

"Аз самият никога не бях посещавал България и бях много изненадан, какъв напредък е постигнат в страната. Колко много неща са в процес на изграждане. От друга страна през 2007 година четох статия, публикувана с линк на сайта на британския премиер, за ситуацията в психиатрична клиника в България и тази статия ме шокира. Не искам да осъждам никого. Аз съм невролог и се интересувам много от подобни теми - и ако погледнем психиатричните заведения на Изток, то тогава ни става ясно, че там не може и да става дума за терапия, а по-скоро за грижи. Този сектор се нуждае от още много подкрепа и помощ." И други модерни болници в страната се нуждаят от помощ, но не всичко може да се оправи наведнъж след приема на България в ЕС, казва днес Мунцел.

Flash-Galerie Eurobiker

Из българските планински клисури

Опасни улици и фантастични гледки

След кратката среща тировете се насочват по предназначение, а "Eurobiker"-ите поемат по планирания маршрут, който ги отвежда към Велико Търново. През прохода Шипка. Роберт Анецбергер пише: "30 километра кошмар. Още в началото на прохода светят табели с надписа Danger Zone . Сякаш българските улици не са достатъчно опасни." Изгледът от паметникът Шипка обаче е фантастичен, пише журналистът и моторист Анецбергер.

Уморени от дългия и труден преход германските мотористи се настаняват в хотела си във Велико Търново. На другата сутрин обаче ги очаква неприятна изненада: " Нощта не беше особено дълга. В такива моменти човек се нуждае от малка доза кофеин, за да започне да функционира. Но като се опитахме да си поръчаме второ кафе на закуската в хотела, не можахме да повярваме на отговора, който достигна до слуха ни: One person, one coffee , излая грубо сервитьорът." Представяхме си пословичното гостоприемство на българите по друг начин, пише Аренцбергер и допълва: "В крайна сметка бяхме няколко дузина мотористи, които направиха достатъчно оборот на хотела." Репликата на сервитьора "One person, one coffee" се превръща във крилатата фраза на деня при всяка почивка за кафе.

Flash-Galerie Eurobiker

Най-накрая - Черно море

Маршрутът на "Eurobiker" продължава към Черноморието. На път за Варна мотористите най-накрая могат спокойно да се насладят на природните прелести на България. При това платното е в доста добро състояние, отбелязва журналистът: "Намираме се в туристическа местност, тук няма дупки". Мотористите са резервирали хотел в Слънчев бряг. Срещат обаче трудности да го намерят - всички хотели си приличат, отсича мотористът: "Където и да погледнех - само хотели, които току-що се довършваха или бяха още в строеж. Едно безлично отпускарско гето. От "Златните пясъци" нямаше и следа."

Има го - пословичното българско гостоприемство

Петият етап от пътуването от Несебър през Пловдив, Банско до Гоце Делчев. Малкото градче в полите на Пирин се е подготвило за посещението на дарителите на две колела. "Най-накрая получихме възможността да се срещнем с хората, за които бе предназначена хуманитарната помощ, и да изживеем българското гостоприемство".

Flash-Galerie Eurobiker

Сърдечното посрещане в Гоце Делчев

И Херман Мунцел, вице-президентът на мотоциклетния клуб е впечатлен от посрещането в Гоце Делчев. Освен официалните речи, има изпълнения на фолклорна танцова група и няколко брейкъри. Мунцел получава дори почетен медал на града и българското знаме в знак на благодарност. Кметът изпраща мотоцикретистите сърдечно: "Това наистина ме развълнува. Не беше някаква преструвка под мотото - да направим всичко възможно, отново да дойдат тук. Това беше израз на истинска благодарност. Реакцията страхотно ни изненада."

Тази година се подготвя нова обиколка на Еurobiker, в която ще се включи и новооснованият филиал в България. Негов председател е кметът на Варна. Пътуването този път ще отведе рокерите с благотворителна дейност в Косово.

Редакцията препоръчва