1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Български прелести

Американският посланик Джон Байърли, вероятно предизвикан от не-художествения вариант на българското управление и българското настояще, остро ги разкритикува.

default

Художественият вариант преди време е заснет на лента и се нарича “Американски прелести”, с няколко номинации за “Оскар”.

Американският посланник в България Джон Байърли остро разкритикува опасната близост между управляващите и сенчестия бизнес. Той директно обвини властта, че толерира частни интереси в хазарта и безмитната търговия. Из първа страница на в. “Сега”

Новите дрехи на царя

Американският посланик Джон Байърли подобно на своя предшественик често си позволява да си “присвои” ролята на детето от Андерсеновата приказка “Новите дрехи на царя”, детето, което казва истината толкова високо, просто и ясно, че всички да я чуят. Опасната близост между управляващите и сенчестия бизнес вече преминава отвъд границата на видимата и назована истина, превръща се в диагноза на държавността, в знак за политико-мафиотско кръвосмешение, унищожаващо имунната система на обществото. Неслучайно емблематично събитие за демокрацията, каквото са изборите, у нас се превърна в откровено уродство в не един град и село.

Мила родна картинка

Изобразяваме ли настоящата “мила родна картинка”, можем да си послужим с не един и два медицински термини - корупцията във всички сфери е сред най-важните симптоми на заболяването, нито едно правителство не е имунизирано срещу провал и т.н. Съвсем отделен е въпросът, че провалите на правителствата са за сметка на гражданите, а фиаското на тристранното управление изглежда ще се окаже еманация на всички досегашни. Изглежда и защото, политиците, които излъчваме, също са еманация на българската посредственост.

Управленско-мафиотски кланове

Silhouette

Но това са обобщения на едро, ще ме упрекне някой, а животът тук е съвсем конкретен и фрагментиран, излъчва и добри сигнали в целия си невървеж, прокрадва се някой и друг успех в тегавото всекидневно боксуване. Разбира се, нима бих искала да е другояче, нима бих се радвала да е безперспективно и мрачно открай-докрай, но мога ли да бъда и спокойна, когато се вглеждам недоумяващо и гневно в капана на цялостния контекст, можем да го изразим с една дума, незаета от ничия терминология: приклещеност. Да, до без дъх и хоризонт, до без свяст и надежда, на това душно и тясно място, сме длъжни да просъществуваме отвъд оцеляването, да бъдем креативни и можещи отвъд политическото бездарие, да вървим по пътя си, запречен от управленско-мафиотските кланове, проправяйки просеки не само за себе си, но и за градежа в себе си, да създадем у децата си нетърпимост към злото, което днес се е ширнало и процъфтява като норма, за да има утре на кого да оставим България. Сега-засега сме я оставили на американския посланик, на хазартните босове и жалкото си упование в Бойко Борисов, поредният оправяч на оправячите, който твърди в Брюксел, че знае какво да направи, ако стане премиер. Е, все още е само кмет и дано вземе да се запретне и си свърши работата като такъв. Защото с три побити колци на “Граф Игнатиев” и половин мандат популизъм не става.