1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Български нагласи за еврочленството

Най-новото изследване на българската социологическа агенция “Алфа рисърч” сочи, че близо една трета от жителите на по-големите градове смятат, че българското членство в ЕС е по-добре да се забави с една или повече години. Георги Папакочев се спира върху въпроса какви ще бъдат последствията от подобно отлагане

default

Социолозите от агенция “Алфа рисърч” са направили изследване в периода между парламентарните и кметските избори, резултатите от което показват, че една трета от жителите на българските градове са на мнение, че членството в ЕС трябва да се отложи с една или повече години. По-точно 16 на сто от анкетираните граждани смятат, че членството трябва да се забави с една година, а 20 на сто са изразили мнение, че то трябва да се отложи максимално най-дълго.

Проучването е констатирало и други показателни нагласи. Според него българите виждат в ЕС “сопа за меките части” на своите политици, което означава, че ролята на “твърдата ръка” в бъдеще се очаква да играе не друг, а Брюксел. Повече от половината анкетирани, 61 на сто, застъпват становището, че за да ускори реформите за да влезе на 1 януари 2007 година, е необходим натиск отвън. Дори повече, изхождайки от данните на изследването, известни политолози прогнозират, че ако идната пролет се стигне до отлагане на българското еврочленство, страната вероятно ще бъде изправена пред вътрешнополитическа криза.

Очевидно спекулациите около съдържанието на най-новия мониторингов доклад на ЕК за изпълнение на поетите от България ангажименти по приключилите миналата година присъединителни преговори са фокусирали допълнително общественото внимание върху възможността за отлагане на членството с една година. И което е по-опасно – че няма нищо фатално при подобно развитие на събитията.

Съвсем ясно е, че подобна теза би ползувала добре воденото от БСП управляващо в момента мнозинство, което се опитва да се презастрахова от потенциалната възможност за неуспех през 2007 година поради забавените реформи в 5-те области, фигуриращи в предупредителните писма на ЕК. Това, обаче, също не е съвсем сигурно, доколкото нестабилната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС може бързо да се разпадне, ако европейското членство от началото на 2007-ма година бъде отложено. За това, впрочем, предупреди през седмицата един от висшите функционери на царската партия и бивш министър на отбраната Николай Свинаров. Според него в случай на европейски провал, НДСВ със сигурност ще се оттегли от тристранната коалиция.

Всъщност прагматичният български гражданин, който на парламентарните, а най-вече на извънредните частични избори демонстрира отчетливо своята неприязън към политическите партии, се пита не толкова колко фатално би било отлагането на българското членство в ЕС, колкото какви са плсовете и минусите, които страната ще понесе при евентуалното забавяне. Той се интересува живо и доколко сигурно е членството на страната през 2008-ма година, ако то не се случи в планирания срок.

Теоретичните плюсове биха могли да бъдат търсени в по-добрата подготвеност на обществото за ефективното членство в Евросъюза. Това означава реална реформа в съдебната система и осезаем напредък в другите четири проблемни области , повишаване на административния капацитет на институциите, както и по-добра подготовка на българския бизнес за интегриране в европейския пазар. Опитът в осъществяването на реформите на този етап, обаче, показва че подобни “плюсове” са по-скоро пожелателни, тъй като факторът време за тяхното осъществяване не е определящ. Показателен пример в това отношение е реформата съдебната власт, където за всички е ясно, че за да има функционираща съдебна система в страната, е необходим не само нов НПК, но и дълбинна структурна промяна в съдопроизводството, която включва реформа на прокуратурата с оглед осигуряването на отчетност и прозрачност на нейната дейност. Доколкото на този етап политическия елит не е в състояние да демонстрира достатъчно воля за необходимите промчени, възниква въпроса каква е гаранцията, че това ще се случи през 2007-ма ако членството бъде отложено за следващата година, когато, нека не забравяме, над управляващите биха тегнали допълнителната отговорност и разочарованието, произтичащи от евентуалното забавяне?

Факторът време за все още “обруленият”, по думите на проф.Чирков, българин, е от огромно значение. Обществото продължава да плаща 16 години след прехода огромната социална цена на реформите. Едногодишното забавяне не само няма да намали тази цена, но ще я направи по-висока поради загубата на договорените средства от ЕС, както и ще принуди държавата още 12 месеца да “догонва” събитията на европейско равнище, вместо е техен пълноправен участник. И още нещо – сегашното състояние на ЕС и динамичните събития в него правят отговора на въпроса доколко сигурно е членството на България през 2008- година съвършено неясен.

Така че птицата на успешното европейско членство продължава да кръжи около българина. От него ще зависи дали ще успее да я хване навреме. Защото птицата на късмета обикновено каца само веднаж върху човешката ръка.