1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Български и германски деца подемат инициатива за единна Европа

20 български деца ще посетят Бон и околността по проект за обмен между Основното училище в Бон Бойел и димитровградското Пенчо Славейков

default

Terra Incognita der Europaprogramme

В продължение на 10 дни 20 български деца ще посетят Бон и околността по проект за обмен между Основното училище в Бон Бойел и димитровградското Пенчо Славейков. Идеята се родила съвсем случайно, разквазва директорът на Основното училище в Бон Бойел Юрген Нимч.

"Понякога нещата се случват като по чудо. Обадиха ни се от България . Това се случи през март , април тази година . Родителите и ръководството на училище Пенчо Славейков в Димитровград обмисляха възможността да влязат в контакт с германско училище. Започнали да търсят в Интернет нещо, което да е достатъчно интересно. Попитаха ни дали имаме интерес.

Понеже ние сме отворени за всичко ново, особено от Източна Европа, приехме с благодарност поканата. През април пътувахме до Димитровград. Там се запознах с прекрасни хора и разбрах, че за нашите ученици ще бъде изключително обогатяващо да започнем такова партньорство с българското училище."

Снежана Ангелова, помощник директор в Основно училище Пенчо Славейков Димитровград, обяснява какви са били мотивите на ръководството, за да потърсят партньори от Германия.

"Желанието на децата да посетят Европа, да са сред свои връстници. Ние никога не сме били далеч от Европа и след първи януари, когато станахме страна членка на ЕС, сме равностойни партньори във всяко отношение."

Първото реално съприкосновение на децата от двете държави било преди две седмици, когато немските ученици пристигат за 10 дни в България. 10 дни и незабравими спомени, разказва Ивана Четничек, която е на 13 години и за първи път е била в Източна Европа.

"Първото, което ми направи впечатление е, че е много по-топло, отколкото тук в Германия и освен това страната е малко по-бедна. Имаше много животни по улиците, дори големи животни -коне, те си бягаха насам , натам, а нямаше дори ограда."

Кон с каруца, безпризорни кучета. Не сме се изложили, бързат да добавят българските участници в проекта. Показахме на германските деца как да правят мартеници, как да играят хора, разказахме им за миналото на страната и за древните тракийски съкровища.

Сега е ред на Германия да върне гостуването. Учениците от „Пенчо Славейков“ са настанени в домовете на германските си връстници, които те самите са приютили в България. Ръководителят на групата от Бон Дирк Принц, който също е пътувал за България, се чуди, дали германците ще могат да посрещнат българчетата със същото сърдечно гостоприемство.

"Какво са успели да научат немските ученици все още не знаем. Но трябва да отбележа едно- гостоприемството на българите е уникално. Това, което първо ни направи впечатление, е, че всички страхотно се грижеха за нас."

Въпреки че възрастните имат своите притеснения, децата нямат тревоги, споделя Георги Иванов от училището в Димитровград.

"Говорим си на английски език, а иначе българите на български, немците на немски."

Тази година учениците сами са финансирали посещението си в Германия. Стремежът е през следващата да се намерят други публични средства. Една от идеите е обменът да се финансира от фондация Бош. От Дипломатическото бюро на България в Бон също търсят спонсори, казва ръководителят му Светлан Стоев.

"Финансирането за всички проекти е проблем. Тук държавните институции са с ограничени възможности, но това, което се опитваме да правим е чрез повече прозрачност и публичност да се намират хора, които да спонсорират подобен род сътрудничество. Защото така се създават връзките между представителите на отделните държави ."

Началото на връзката между Димитровград и Бон вече е сложено. Макар и много млада, тази връзка изглежда крепка. Знаци за бъдещи приятелства вече има. Децата, дори да не разбират езика, усещат отношението. Децата са си деца навсякъде, срещата помежду им винаги е вълнуваща, защото е истинска. Като музиката, която учениците чуха като поздрав в българското дипломатическо бюро в Бон.

Германска музика, изпълнена на акордеон, един типичен за българския фолклор инструмент…

Това звучи странно, но само на думи.

Аудио и видео по темата