Български войски в чужбина | Политика | DW | 29.06.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Български войски в чужбина

Евроатлантически седмичник от Георги Папакочев

Новите членове на НАТО

Новите членове на НАТО

Първото участие на България на срещата на върха на НАТО в Истанбул като пълноправен член изправи държавното ръководство пред реалностите, свързани с участието в основните мисии на Алианса. Афганистан, Ирак ,Босна и Херцеговина, Косово – в тези страни сега действуват български контингенти и големият въпрос е доколко българската държава може да си позволи да ги подържа или разширява.

На срещата на държавните глави и правителствени ръководители на страните от НАТО в Истанбул бе поставено началото на дебат с фундаментално значение за Алианса – за начините по които ще бъдат финансирани и организирани неговите международни операции. Проблемът е сериозен, доколкото амбициите на организацията засега значително надхвърлят нейните възможности. За Афганистан, например, често се водят сериозни дипломатически и експертни битки дори за минимално увеличаване обема на операциите в тази страна.

В България този дебат ще бъде от особено голямо значение, тъй като за първи път по силата на своите съюзнически задължения български военни контингенти са разпръснати в сравнително отдалечени райони на Балканите, Близкия изток и Централна Азия, където изпълняват отговорни мироопазващи и полицейски функции. Всичко това освен огромна военно-политическа отговорност представлява и тежък финансов товар за държавата.

Твърде отрезвяващо преди срещата на върха в Истамбул прозвучаха думите на радващия се на особена популярност в България шеф на американския комитет по разширяване на НАТО Брус Джаксън. Той предупреди в прав текст, че България не трябва да изпраща свои части в Афганистан, ако очаква срещу това инвестиции или разполагане на американски бази на своя територия. Занапред подобни участия няма да се възнаграждават, подчерта Джаксън.

Не по-малко откровен беше и постоянният представител на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс. "Ние разбира се ценим много високо готовността на българското правителство да обмисли увеличаване на присъствието си в Афганистан, каза той, но в НАТО всяка от страните поема разноските за транспортирането и пребиваването на своите войски. Понякога е възможно да се постигне и друга договореност, но това е основен принцип, допълни Бърнс.

Темата беше подхваната и от българския президент Георги Първанов, който даде да се разбере, че България ще даде своя принос към усилване на мисията на НАТО в Афганистан, ако има финансови възможности за това. Още в Истанбул Първанов съобщи, че възнамерява да свика специално заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, на което да бъде обсъдено българското участие в мисии в чужбина. Определено има очаквания от България да разшири военното си присъствие в Афганистан, но този въпрос тепърва ще бъде обсъждан, заяви Георги Първанов.

Не по-малко отговорно е участието в Ирак, където очакванията са, че българския контингент в рамките на Полските омиротворителни сили ще остане да изпълнява задълженията си до идната година. Детайлите по българското участие в обучението на иракската армия и на новите иракски сили за сигурност тепърва ще се обсъждат, но досегашният модел, по който българският контингент подготвяше 401-ви батальон от иракската армия, вероятно ще се окаже работещ, смятат специалисти. По-интересен е ангажимента България да се включи в обучението на иракските сили за сигурност, като формулата за това предстои да се решава допълнително. Съобщено беше, че обучението на иракски полицаи или военни може да протича и на територията на България.

Впрочем обучението на иракски военнослужещи няма да е прецедент за България. Още в годините на ”международната работническа солидарност" , режимът на Тодор Живков оказваше активна подкрепа на ”прогресивните държави” в Арабския свят, сред които беше и приятелския на комунистите режим на Саддам Хюсеин. В България през 70-те и началото на 80-те години се подготвяха стотици иракски пилоти, щабни офицери и други военни и граждански специалисти. В наши дни, обаче, евентуалното обучение на членове на новата иракска армия ще изисква много по-голяма материална база и средства, независимо дали то ще се води в Ирак или в България.

Министърът на отбраната и началника на Генщаба отдавна настояват да се осигури отделно перо от бюджета за финансиране на българските миси в чужбина. Финансовият министър обаче засега не отстъпва от мнението си, че тези разходи, дори и като отделно перо, трябва да останат в рамките на общия бюджет за отбрана, който е 2,6% от БВП - един от най-големите като процент сред страните от алианса - и не бива да се увеличава. Като че най-откровен в този спор се оказа депутатът от НДСВ и член на комисията по външна политика, отбрана и сигурност Цонко Киров. Непосредствено преди срещата на върха в Истанбул той заяви, че не се налага увеличаване на българските контингенти зад граница, тъй като това би натоварило непоносимо бюджета на министерството на отбраната. Киров допълни, че такова искане към България няма, а и настоящото участие в Ирак и Афганистан е практически на ръба на възможностите на страната.

Така успоредно със задачите по превъоръжаването и модернизирането на армията според изискванията на Стратегическия преглед на отбраната, България трябва да търси начини, с които финансово да осигури ангажиментите си към международните операции на НАТО и ЕС.

По какъв начин ще успее да се справи с тази сложна и тежка задача предстои да се разбере.

Подобно съдържание