Българският преход в спомена на висш германски дипломат | България | DW | 10.10.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българският преход в спомена на висш германски дипломат

От 1987 до ноември 1989 година Валтер Левалтер е свидетел на промените в България, а до 1991 - на първите години на прехода. В разговор с Р. Таслакова тогавашният германски посланик в София описва тези бурни времена.

default

Валтер Левалтер - бивш посланик на Германия в България

Свалянето на Тодор Живков от власт, казва германският дипломат, е било решено още на 9 ноември в Политбюро на ЦК на БКП.

"Една година преди това се носеха слухове за евентуалния приемник на Живков. Според нас те не се конкретизираха, защото

Живков беше извънредно доминантна фигура

и ние не можехме да си представим, че е възможна някаква промяна в нормални рамки. Всички, които биха били подходящи за този пост, които бяха гъвкави, интелигентни и харизматични, бяха или избутани от него в периферията на властта, или отстранени.

Todor Schiwkow

Живков обичаше да демонстрира близост до народа и управляваше, както си знаеше - авторитарно

В същото време ние не вярвахме, че приспособявайки се към развитието в Съветския съюз, Живков ще може да стабилизира позициите си. Смятахме, че той не е в състояние да стори това. Пред посетители Живков често казваше:

“Днес мога да управлявам, както управлявах досега, но младите – и сочеше към Младенов или други – няма да могат да управляват така в бъдеще. Знаем това. Ще има повече перестройка и гласност, но докато съм аз - ха,ха”.

За Тодор Живков тогавашният германски посланик Валтер Левалтер разказва:

“Той беше стъпил здраво с двата крака в миналото. Имаше дълга история на преодолени изпитания с различни властници в Кремъл. Все пак той правеше силно впечатление, бе се изградил в известен смисъл като личност. Ние знаехме естествено, в какви жестокости бе участвал в началния си период. Знаехме също, че стабилизирането на режима означава едно: че в България няма да има свобода. Ето защо не му ръкопляскахме, но все пак ... той бе президент! Като личност обаче той се открояваше доста силно – не мога да отрека това.”

Германският външен министър иска среща и с български десиденти

В разговора с Дойче Веле Валтер Левалтер описва първата среща на български дисиденти с германския външен министър Ханс-Дитрих Геншер, на 19 януари 1990 година:

„Геншер и Младенов се познаваха вече от години и когато Младенов стана президент, той покани германския външен министър да го посети. Предвидено бе посещението да е в най-скоро време. Но Геншер имаше само един свободен ден.

Bildgalerie Hans-Dietrich Genscher

Тогавашният германски министър на външните работи Геншер е изпълнен със съмнения при посещението си в България

19 януари 1990 година. От германска страна казаха: “Ще пристигнем сутринта и ще отлетим вечерта. С кратка програма в София - с външния министър Бойко Димитров и президента Младенов, но аз /Геншер/ искам да говоря и с опозицията.”

Уговорихме среща с 14 представители на опозицията, въпреки че на този ден бе предвидено заседание на кръглата маса. В деня, в който Геншер се отправи за България, над София бе паднала мъгла и той не можеше да се приземи. Самолетът кръжа над София – може би цял час. В това време се дискутираше какво да се прави. Младенов отправи любезно послание до Геншер: “Моля, отлетете за Бургас и аз ще дойда и ще се срещнем там”. Господин Геншер, като рутиниран и преди всичко недоверчив политик, каза:

Редакцията препоръчва