1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Българският политически елит и евроинтеграцията

Един от резултатите от проведено наскоро Социологическо изследване за очакваните промени в България след 1 януари 2007-ма година показва, че мнозина от анкетираните се надяват българският политически елит да бъде сменен от европейски, който да реши както техните лични проблеми, така и неуредиците в обществения сектор. В този списък влизат надеждите за по-добро заплащане, повишаване на жизнения стандарт, вя

�ата, че средата, в която живеем ще стане по-чиста, убедеността, че всички престъпници ще бъдат вкарани в затвора и сигурността, че животът като цяло ще стане по-красив. Коментар от Еми Барух

Наивитетът на подобен еврооптимизъм е показателен за една черта в българския национален характер, която е в основата както на българското политическо покорство, така и на трудностите и бавните темпове на прехода, през който минахме. Казано с други думи – средностатистическият българин отново се надява някой друг да дойде и да измете пред вратата му, да му подреди килера и да му напълни хладилника.

Този резултат, оповестен преди три дни, не е нов и все пак е изненадващ. Защото, ако обяснявахме доскоро липсата на

инициативност, неспособността за адаптация в конкурентна среда и недостатъчната работоспособност на българите с 45-те години социализъм – обяснение удобно, но спорно, то днес, 15 години след политическите и икономическите промени в страната, надеждата друг да дойде и да свърши нашата работа е близка до злокачествена диагноза.

Този друг е Европа и тя ни се привижда като някакво заклинание, като праг отвъд който сякаш ще влезем в пространство с различни от познатите ни физически закони.

Европа няма да дойде и да измете пред нашата врата, но много строго ще ни накаже, ако не го направим. Тогава ние ще започнем да се вайкаме и да твърдим, че живеем по-трудно, че са ни излъгали и че от нас искат непосилни неща, срещу които нищо не ни дават. Тогава европесимистите ще кажат – ние ви предупреждавахме! Европа е лошо нещо…

Осъзнаването на простия факт, че повишаването на качеството на живота до голяма степен зависи от всеки, го няма. А то зависи от дисциплинирани всекидневни жестове на съвместното съжителство, от зачитане на общите правила на социума. Няма да ни платят, ако не изхвърляме боклука през прозореца на блока, но не бива да очакваме и да ни похвалят – защото в Европа това е нормата, а в България – изключението. Може би именно това трябва да си повтаряме – че Европа е сбор от правила, Европа е изискване за много по-голяма дисциплина, Европа е приемане на други стандарти на цивилизованост. Ако го разберем, може би Европейският «шок» няма да ни се случи. Просто ще се събудим с добавена стойност към националното си самочувствие.