1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българските политици и натрапливият страх от обективите

През последните дни българските политици демонстрираха поредната си фобия - този път причинена от фотографските обективи. Георги Папакочев се спира върху явлението

default

Според психиатрите, фобията е “натраплив страх”, който обладава индивида и може да бъде провокиран от редица причини –от височини, от затворени или отворени пространства, от домашни животни или дори от целия човешки род. В последно време българските политици проявяват симптоми на фото-фобия, сиреч от насочени към тях обективи.

Най-пресен пример за заболяването е реакцията на небезизвестната депутатка от БСП Татяна Дончева, която вдигна бурен скандал на фотографите в парламента, които я снимали “без разрешение”. Основният довод на бившата съдийка и миналогодишна кандидатка за кметския пост в София, се оказа изключително интимен: “Я си представете, че заместник-председателя на НС Юнал Лютфи ме ощипе по задника, и това ли трябва да снимате?”, риторично попита фотографите г-жа Дончева. Притеснени от откровението те останали бизмълвни, но със сигурност им е минало през главата, че ако успеят да уловят подобен закачлив, според балканските стандарти акт, снимката може да се превърне в кулминация на тяхната професионална кариера!

Значително по-предпазливо е постъпил в подобна ситуация миналата седмица лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов. Той просто е отказал да присъствува на традиционната “семейна снимка”, която е трябвало да регистрира протоколно поредния /отново безуспешен/ опит на 8-те лидери на дясната опозиция да се споразумеят за обща президентска кандидатура. Опасенията да не повтори грешката си от Страсбург тази пролет, където все пак позира за снимка заедно с тримата други лидери на десните партии членки на ЕНП, принудиха Костов да наруши елементарната политическа учтивост при която на пресата се предоставя традиционната “фото възможност”.

Натрапливият страх от обективите вече видимо започна да придобива епидемичен характер, след като още в средата на юни председателя на парламента Георги Пирински прогони от пленарната зала фоторепортерите и операторите и, позовавайки се на някакъв стар правилник за вътрешния ред на парламента, ограничи тяхното присъствие в пленарната зала. Журналистите протестираха мълчаливо пред сградата на парламента, но това съвсем не успокои симптомите на фото-фобия на народното представителство.

Възниква въпросът – защо тъкмо сега българските политици изведнаж станаха жертва на натрапливите страхове от фотокамерата?

Независимо от всички спорове, снимката – фотографска или видео – представлява документ, на който се запечатват обстоятелства, местоположение, изражения, настроения и куп други доказателства за нещо станало и реално. Трудно участниците в знаменитата “игра на карти” на яхтата в Монте Карло през 2002 година могат да се отрекат от образите си, както е невъзможно вече 15 години Иван Костов да опровергае документирания на фотолента симптоматичен “разговор зад фикуса” с шефа на “Сапио” Ясен Златков. Притиснат от тиражираната през миналата седмица в печата снимка от дискретната му среща със собственика на “Нове Холдинг” Васил Божков, заместник-председателят на ДПС Йордан Цонев, който е и шеф на икономическата комисия в парламента беше принуден да признае, че на тази среща двамата обсъждали, забележете, “закона за лобизма и за връзките между бизнеса и политическите партии”.

Факт е, че гласуването с чужди карти в парламента вече не представлява особен интерес за както фотографите така и за обществото – тези снимки станаха банални и скучни. Това, че непримирими политически противници от парламентарната трибуна си говорят тихо и приятелски в кулоарите, също не е новина – обществеността го знае . Че “кралската” скука на мнозина народни представители в пленарната зала ги изкушава да извършват какви ли не нелицеприятни действия, като бъркане в носа, в ушите, почесване, подремване, четене на еротичните страници на вестниците и тям подобни, също буди само вял интерес сред аудиторията. Но усещането на т.нар. публични личности, че се намират постоянно под окото на медиите, ги кара да се тресат от ужас когато вършат неподобаващи на тяхното положение и пост неща. И понеже тези практики се увеличават, ужасът расте пропорционално, наемат се бодигардове, пътува се в автомобили със затъмнени стъкла, уреждат се конспиративни срещи – само и само да се избяга далеч от погледа на медиите и обществото.

Вероятно депутатката Татяна Дончева е права, когато твърди, че не желае да се чувства постоянно като в “Биг брадър” и като юристка дори се позовава на алинея 2-ра от член 32 на Конституцията, който защитава правото на личния живот на гражданите от фотографиране, филмиране и други.

Но г-жа Дончева си дава сметка също, че ако беше останала обикновена съдийка или адвокатка, едва ли някой щеше да се интересува от нейната особа. Днес, по волята на избирателите, тя е публична фигура, заедно с останалите 239 нейни колеги от парламента, с министрите, с лидерите на политически партии и с всички онези, които обществото има правото да следи изкъсо чрез медиите.

И през фото-обективите, естествено.