1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българските депутати пред голяма предизвикателство

Най-напрегнатият период за българския парламент от гледна точка на задачите, които трябва да изпълни законодателната власт преди приемането на страната в ЕС съвпадна с австрийското председателство на Евросъюза. Ще се справят ли депутатите с определения от самите тях дневен ред на страната?

default

2006-та година ще е определено годината на голямото наваксване. Това стана ясно за пореден път и след първия работен ден на българските парламентаристи, които започнаха дебатите в пленарната зала около избора на временна комисия за промени в основния закон на страната.

Дали това ще се случи до месец март, за да намери отражение в решаващия доклад на Брюксел или не зависи от политическата воля за постигане на договореност по конституционните промени още преди първо четене.

Емоциите бяха свързани както с принципа, по който се създава временната комисия, така и с готовността за по-радикални промени.

Представители на опозицията настояваха да се приложи паритетен, а не пропорционален принцип и да се покаже воля за решителни, а не козметични корекции, от които българското общество само ще спечели преди присъединяването на страната към ЕС.

Освен синхронизиране на правната рамка на България в съответствие с препоръките от Брюксел, подобна решимост би могла да даде аргументи и срещу скептиците във Виена, които се противопоставят на датата 1 януари 2007 за следващото разширяване на Европа и пледират отлагане на членството на България и Румъния и преразглеждане на проекта за основен европейски закон.

Това, че дойде реда именно на Австрия да бъде председателстваща Евросъюза страна през започналите решаващи за България 6 месеца от настоящата година, може да се възприема от фаталистите като нашият лош късмет: за никого не е тайна, че австрийците са в челната тройка на страните, в които е регистриран най-голям спад на подкрепата на процеса на разширяването – с 4 пункта според последното изследване на Евробарометър.

Предстои ни да видим по какъв начин Виена ще балансира между националните очаквания и зададения от Брюксел европейски дневен ред .

Въпреки че европейските общности познават много кризи, последната от които беше свързана с отхвърлянето на Европейската конституция от Франция и Холандия, историята на Стария континент е доказателство за успешното излизане от сътресенията. Но докато за някои наблюдатели «не е толкова страшно Европейският съюз да отложи приемането на България и Румъния» - отлагане, което същите анализатори интерпретират като преходен период, от който двете страни могат да се извлекат полезни поуки, то подобен сценарий във всеки случай ще доведе до сериозни сътресения в българската политическа класа и до дълбоко разочарование и униние както сред образования елит, така и сред обикновените граждани. Защото голямото мнозинство от тях живее с надеждата, че европейският проект е обединително начало, жизненоважен импулс, обща кауза.

Да се надяваме, че архитектите на разширяването ще отчетат този психологически фактор и няма да поемат риска да отложат консолидацията на континента. Защото подобен сценарий е в състояние да отключи разрушителни процеси във все още недостатъчно стабилното равновесие на една страна подвластна на всякакви конспиративни и фаталистични теории. За да не се случи това обаче народните представители би трябвало да се съобразяват преди всичко с националните, а не с партийните приоритети, когато влизат в пленарната зала на българския парламент.

/Коментар на Еми Барух/