1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Българските археолози се надпреварват с иманярите

Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг помести голяма статия, посветена на проблемите на българската археология. Заглавието на статията е “Златото на траките”.

default

В България на бял свят илизат все нови и нови тракийски съкровища, една археологическа сензация гони следващата – констатира авторката Сабине Льор и допълва : действителността обаче е отрезвяваща: изследователите са принудени да бързат за да изпреварят иманярите. Най-вече германски и френски колекционери изглежда са се поддали на чара на старото злато, пръстените, диадемите и перлите и по този начин докарват до нов разцвет грозния занаят на въоръжените иманяри. Срещу тях не може да се предприеме почти нищо – страната е слабо заселена, а полицията – претоварена и слабо платена.

България е безкрайно богата на стари съкровища: някои от тях предизвикват възторг единствено у археолозите, други – са толкова очевидни ценности, че привличат погледите на всички – като например златото на траките. През последните години станаха много сензационни разкрития на старо злато, а ядовете около иманярите всъщност не са нови: известни са около 15 000 некропола, но приблизително 90% от тях нямат никаква стойност за археолозите, защото са били разграбени още в древността – казва директорът на Националния археологически музей в София Владимир Николов. Без негово съгласие, в България всъщност никой няма право да прави разкопки. Това обаче не интересува организираните банди ни най-малко. В крайна сметка е известно, че тракийските владетели са били погребвани с ценни предмети от злато, сребро и бронз. На всичкото отгоре, типичните, специално създадени гробници с купол са твърде лесни за забелязване. Затова когато Георги Китов през лятато откри един неотварян гроб от пети век и първата масивна маска от злато, това беше истинска сензация – казва Николов. На същото мнение са и много българи. В рамките само на 9 дни маската е била видяна от 22 000 посетители.

Във вилния квартал Бояна се намира монументалният Национален исторически музей. Той показва двете най-важни находки от лятото: едното съкровище представлява злато на повече от 4000 години, намерено в село Дъбене. От този период няма известни почти никакви златни находки – казва директорът на музея Божидар Димитров , единствено съкровището от Троя е донякъде сравнимо. Димитров обяснява нарасналия брой археологически открития с повечето разкопки, които се правят в последно време. Според Димитров това е превантивен удар срещу иманярите, с цел те да бъдат изпреварени, също както и строежите на различни инфраструктурни проекти. Освен разкопки в многообещаващи региони като така наречената Тракийска долина на царете край Казанлък, археолозите са принудени да провеждат спасителни операции край започнати вече строежи на пътища, железопътни линии и язовирни стени.

А после? На масата на Божидар Димитров се трупат писма от общини, които искат да си получат обратно съкровищата. Според българския закон, правото да притежава находките има онзи, който е финансирал откриването им – а в повечето случаи това са двата големи музея. Както Димитров, така и Николов се скептични към исканията, културното наследство да бъде изложено нейде из провинцията, защото надеждната им охрана там трудно може да бъде гарантирана. Някои отделни експонати – разбира се – ще се върнат в регионалните музеи, но повечето туристи, на които България се надява, по-лесно ще открият съкровищата в София отколкото ако са разхвърляни из провинцията. Очакваният приток на културен туризъм е вероятно и една от причините за някои самоделни сензации от България. Почти ежедневно в страната откриват я оргиналния гроб на Орфей я храма на оракула, в който на Александър Велики му предсказали бъдещата съдба. “Странното е – казва Божидар Димитров – че в повечето случаи тези обекти се намират в близост до някой хотел или винарска изба”. На следващия ден Димитров ще пътува до наистина новооткритите развалини на един неизвестен до момента тракийски град, професор Николов също се връща до археологическите си обекти. Той смята да копае докато не падне снега. Преди другите да са успели да го изпреварят.