1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българската наука – между недоимъка и ЕС

Берлинският вестник “Тагесшпигел” публикува статия, озаглавена “Ние сме ужасяващо бедни”. В подзаглавието е пояснено, че българските учени и изследователи трябва да са много творчески настроени и готови на сътрудничества с чужбина, за да оцелеят. Предлагаме ви по-важното от публикацията.

default

Авторът на статията Паул Яносиц описва посещението на група германски журналисти, посетили по линия на щутгартската фондация Роберт Бош Иниститута за полимери в София. “Те виждат – се казва в репортажа - съвсем елементарна апаратура, състояща се от колби и охладители, както и измерващи устройства, повечето от които в Германия отдавна вече щяха да са бракувани. Колко голям е недоимъка – обясняват изследователите по време на кафе - паузата. “Правителството инвестира прекалено малко в изследванията и новите разработки – казват те : мизерните 0,5% от брутния вътрешен продукт на страната. Европейските разходи от 3% в тази област изглеждат недостижими за една страна, която през 2007 година ще принадлежи към ЕС. “Ние сме ужасяващо бедни – казва директорът на института - 62 годишният Кольо Троев. В цяла България има например един – единствен апарат за измервания с помощта на магнитно-ядрения резонанс. Подобни спектрометри в Германия ще видите в почти всеки химически институт – пояснява авторът. Изследователите на полимери в София успяват да оцелеят икономически и научно благодарение на проекти с чуждестранни институти и фирми. Веселин Синигерски участва в проекти, съвместно с автомобилните концерни Фиат и Даймлер-Крайслер, или химически фирми като Целанезе. “Без подобни сътрудничества финансирането на изследователската работа не е възможно” – казва химикът.

Макар техническото оборудване да е оскъдно, на българските изследователи не им липсват идеи. Единственото, с което все още сме конкурентноспособни - са нашите мозъци – казва Иван Шопов – предишният директор на института за полимери. Професорът поддържа много контакти с Германия. Той е бил гостуващ лектор в Свободния университет в Берлин, както и в института за изследване на полимерите Макс Планк в Майнц. Макар по времето на социализма да влизаха относително много пари в научните изследвания, Шопов не изпитва носталгия по времената, когато парите се разпределяха на калпак. Сега се търси действително свършена работа. Институтският директор Троев гледа трезво на последствията, които влизането на страната в ЕС ще донесе със себе си : концентрация над по-малко области и много съкращения на хора. Единственият изход е да се получават пари от Европа – казват изследователите на полимери и уверено говорят за “ седмата рамкова програма”, с чиято помощ от 2007 година нататък ЕС ще предоставя средства за научни изследвания. И досега българските учени можеха да кандидатстват за средства по различни проекти, но до момента тези опити винаги се оказваха безплодни. Както самите те признават – не им достига опит в кандидатстването за подобни проекти. Или пък се дължи на предразсъдъци по отношение на изследователи от Източна Европа – казва Христо Цветанов. Химикът до момента е кандидатствал за три проекта, но без успех, макар той самият отдавна да е ориентиран към Запада. Цветанов отдавна работи с американската химическа фирма Юниън Карбайд, както и със Сони. В момента той си сътрудничи с химици в Байройт и Дрезден. Неговите сътрудници следват примера му и заминават за добре оборудваните лаборатории в Германия, Швеция или САЩ, а после се връщат обратно. “ Това ме кара да се чувствам щастлив” – казва Цветанов, защото по-обичайна е обратната практика - българските учени да остават в чужбина. През последните 15 години един милион млади българи останаха в чужбина. Тяхното напускане се превърна в сериозен проблем за страната, чието население не наброява даже и осем милиона. “ Дъщеря ми също остана в САЩ” казва Цветанов и гласът му звучи тъжно. Елитни институти като Калифорнийският “Скрипс” се казаха по-привлекателни за младата биохемичка.

Троев също се оплаква от напускането на петима свои сътрудници : “млади, отлични химици, които отидоха в Щатите”. Само енергичната преориентация към една система, в която да останат по-малко, но по-добре платени учени може да подобри нещата – смята той. Учени като химикът Кольо Троев се оплакват от прекалено ниското значение, което правителството отдава на изследванията. Общо в България има около 22 500 нучни работници и изследователи, над 30 университета, висши учебни заведения и академии за изкуство. Страната поддържа традиционно добри контакти с германските научни среди.