1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България, чуваме ли се?

Антисемитски надпис в София бе последван от руски фалшификации на българската история, които на свой ред предизвикаха нови антисемитски надписи в България. И каква беше българската реакция след всичко това?

Коментар от Татяна Ваксберг:

Днешните водещи политици в България понякога не приличат на държавници. Вижте ги какво правят през последните дни: президентът казва, че няма да се бърка в приказките на Русия, преиначаващи историята. Цветанов твърди, че президентът завижда на популярността на Бойко Борисов. А самият Борисов спи. И тримата имаха шанса да коментират два важни казуса - антисемитските надписи по паметници (“Сто години ционистка окупация”, “Убий чифута”) и опита на Кремъл да пребори тази форма на ревизионизъм с друг ревизионизъм - че Червената армия била спасила от изтребление “около 50 000” евреи, живели на територията на днешна България.

Вместо да реагират адекватно, българските водещи политици се заеха с това, което хоризонтът им позволява. Президентът Радев първо реагира остро на руската позиция, но после млъкна. Цветанов и Борисов пък изобщо не се чуват - може би си мислят, че по темата са достатъчни две декларации на Външно министерство. За прокуратурата не бива и да питаме. Тя си почива.

Кой, какво, кога

Да уточним: първата тема са антисемитските надписи, а не руската декларация. Надписите са първи не непременно по важност, но със сигурност по време и по логика. Безумното съобщение, че Червената армия била спасила българските евреи, бе разпространено, след като Паметникът на Червената армия в София осъмна с надписа “100 години ционистка окупация” - любим и дълговековен лозунг на европейския антисемитизъм, който твърди, че ако една държава не е прокопсала, то е защото евреите в нея са окупирали културата, финансите и току-виж политиката. Денят, в който това разсъждение се приеме за факт, е и първият ден, от който нататък започва да се обмисля как нещата в съответната държава могат да се подобрят: като се махнат евреите от местата, които са “окупирали”, и - в проекция - се предотврати всякаква възможност за повторното им завръщане там. Този лозунг е толкова устойчива емблема на антисемитските прояви, че в днешния по-цивилизован свят е изключено да мине незабелязан. Затова понякога маскират същността му, като го обявяват за призив, свързан с държавата Израел и с правата на арабите. От време на време дори успяват да заблудят някой недочел, недомислил, недосетил се. Но никога не успяват да приспят цели правителства и правораздавателни органи.

Руската реакция е отговор именно на този надпис. Иска да каже нещо такова: Ех, вие българи, вие антисемити такива, обругавате паметниците на истинските освободители, една и съща стока сте от десетилетия.

В цялата тази история има не една, а две постистини. Макар че множество политици и интелектуалци просто подминаха значението на антисемитските надписи и се концентрираха единствено върху обезценяването на българския героизъм и приписването му на Кремъл. Ако тази частична слепота се превърне в трайна тенденция за българските антикомунисти, това ще отнеме съществена част от демократичната им легитимност.

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг

Има само три възможни отговора

Всъщност, има само три възможни отговора на цялата гигантска постановка и те могат да работят само ако се извършват едновременно: мигновено разпознаване на антисемитския характер на надписа, съчетано с прокурорско разследване и с декларация като тази на Външно министерство. Първите два елемента не се виждат на хоризонта, а тяхното отсъствие ще свърши работата, която мълчанието обичайно върши: ще обезсмисли реакцията на МВнР. След години нещата ще се разказват по следния начин: българите писаха антисемитски надписи, но никого не наказаха за това. Как тогава може да са спасявали евреите няколко десетилетия по-рано? Г-н Цацаров, чуваме ли се?

Накрая едно уточнение от езиково естество: българската антисемитска лексика се отличава от руската. "Убий чифута" е призив с 200-годишна традиция в Русия. Призив, който там често се употребява и в наши дни. Но това не важи за България или поне не в същата степен. Не е разпространено също така споменаването на "Kristallnacht" („Кристална нощ"). Така че надписите върху паметника на Альоша приличат повече на преводно произведение. Но трябва да кажем и това: каквато и да е истината за авторството, тя по никакъв начин не отменя нуждата надписите да бъдат осъдени с цялата необходима строгост, а извършителят да бъде разкрит.

Редакцията препоръчва