1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България през погледа на някогашните туристи от ГДР

За повечето жители на ГДР България беше най-любимата дестинация за лятна почивка. Eто какво писа вчера в онлайн-изданието си сп. "Дер Шпигел":

default

Свети Влас

Докато западно-германците обичаха по време на отпуските си да пътуват към Италия, Испания, Гърция или Дания, източно-германците имаха много по-ограничен избор. Близкият плаж на Балтийско море, Мекленбургската Долина на езерата или излет до Тюрингските гори бяха наистина приятни екскурзии, но много по-примамлив бе широкият свят. Широкият свят за обичащите пътешествията граждани на ГДР се свеждаше до социалистическата "братска страна" България.

В Западна Германия България преди промяната бе основно известна като производител на кисело мляко, докато

за източно германците страната е мечтана дестинация за пътешестване.

Свидетелство за почивките зад желязната завеса са както сред източните така и сред западните германци безбройните пъстри илюстровани пощенски картички, изпращани от отпускарите до техните близко у дома, в ГДР.

Ала това, което става ясно от тези картички, не са само весели и анекдотични случки от отпуските, а и сенчестите страни на слънчевата държава: пътуването е мъчително, България е скъпа за източно-германците и слънчевите изгаряния са задължителна част от дневния ред. Пътническите затруднения обаче се приемат в повечето случаи със стоицизъм: "Нямаме много, от което да се оплакваме", пишат например Биргит и Щефан. В България те са третирани "като туристи от ГДР". Т.е. като второ качество.

Георг Кайм е колекционирал десетки любопитни картички от източно-германски туристи и организира вече втора изложба за "най-хубавите седмици през годината" от залезлите соцдържави.

Bulgarien Tourismus Strand Schwarzes Meer Baden

Който може да си го позволи, взима самолета. Като например Ирми, която горко се оплаква от пасажерския "Илюшин 18": "Твърде е тясно и пропада във всяка срещната въздушна яма." Други пък пътуват с влака, като Джини, която изпраща с картичката си "бодър и весел поздрав от гарата след пътуване от 46 часа, в това число и 1 час закъснение. Трета възможност е пътуването със собственото "Трабантче" или на автостоп. Роланд и Сабине писали в картичката до близките си: "Мили мои, след повече от хиляда километра стоп кацнахме най-сетне в София." Често пътуванията са трудни и продължителни. Ала пристигне ли се веднъж,

достигнатата цел компенсира всяко затруднение.

България предлага на почиващите работници и селяни слънце, плаж и екзотични храни, от които пристигналите не се отказват: "Надали ще е възможно да се видим пак," пишат Ингрид и Алфред. "Заради многото храна очите ни се затвориха". Докато пък "бледоликият Бертхолд" намира храната за "доста необичайна, но поносима", но пък "бирата е добра и слънцето - идеално". Джини се радва на многото домати - артикул, който в ГДР е рядък гост в плод-зеленчуците.

Често насладата се помрачава от високите цени. Карола и Томас се радват, че до къмпинга има нудистки плаж, но пък недоволстват, че всичко е поскъпнало двойно и е препълнено". Хайко пише за тази "изпълнена с противоречия страна": "Има и прекрасни, има и отвратителни хора, разкошна природа, ужасяващи цени". Ефи и Хелмут саркастично пишат: "Слава Богу, че времето не се продава, иначе и слънцето щеше да е продадено срещу дойчмарки".


В крайна сметка обаче всички са общо взето доволни от отпуската, плажа и слънчевите лъчи. Както впрочем и западните им братя и сестри.