1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България пред стари проблеми и нови предизвикателства

Още в първия ден след празниците новата членка на ЕС България се изправя пред куп стари проблеми и нови предизвикателства. Георги Папакочев разглежда основните от тях:

default

Eдно от първите „открития”, които българинът със сигурност ще направи в днешния първи работен ден след еврочленството е, че около него видимо нищо не се е променило. Разбитите тротоари, олющените фасади на сградите, дупките по пътищата, ендемичните автомобилни задръствания в големите градове, мръсният въздух и боклука по улиците, подпухналите очи на съседите от празничното пиене, абсурдните „маршрутки”, в които си плащаш за изживяването да участвуваш в градско автомобилно рали заедно с другите наблъскани като хамсии в консерва ентусиасти, наричани пътници-всичко остава по старому. Просто след голямата правителствена „тумба лумба” около присъединяването, след напомпаните с ентусиазъм и апломб поздравителни слова, приветствия и медийни евро-дитирамби по празниците, България продължава своето досегашно битие, макар вече в една различна и все още непозната политически и икономически координатна система.

Първите сблъсъци с новото се оказа, уви, че носят отрицателен знак. През последните месеци спекулантите успяха да надуят здраво цените на някои основни стоки, въпреки кухо прозвучало предупреждение на премиера Станишев, че неговия кабинет щял да бъде „безпощаден” към спекулата. От 1 януари поскъпнаха бензините заради новия европейски акциз върху течните горива. Затворени бяха и двата блока на АЕЦ „Козлодуй”, което не само вещае чувствително поскъпване на тока, но и носи потенциална опасност от недостиг на електроенергията за вътрешно потребление. Скокнаха цените на всички видове застраховки, за да бъдат унифицирани с европейските.

Още от първите дни на Новата година стана ясно, че неукрепналия още български бизнес също има поводи за недоволство. Оказа се, че ЕС не желае нито българското мляко, нито местното свинско месо. За сметка на това, обаче, държавата налага такъв тип регулация, при който високите печалби - следствие от корупцията, стават недостижими. Проевропейски настроена на практика се оказа само онази част от неправителствения бизнес сектор, която и в момента пряко се финансира от ЕС. В по-голямата си част европейския трудов пазар остана затворен за български граждани – вярно, засега само за две години - но както се казва „на ритника отзад не му е толкова болката, колкото обидата”. Правосъдната система на страната продължава да функционира зле, борбата с организираната престъпност се води неубедително, недофинансираното здравеопазване е изправено пред колапс.

Недостатъчната практическа готовност за еврочленството и все още санитарно ниските доходи на населението /България на този етап доказано е най-бедната от всичките 26 държави от ЕС!/ се съчетават злощастно с някои външни фактори, като кризата около съдбата на осъдените български медицински сестри в Либия, усложнените отношения с Македония и задълбочаващата се икономическа и енергийна зависимост на страната от Русия. Съюзническите ангажименти към НАТО в Афганистан, участието в международния контингент в Ирак и неотложната необходимост от модернизиране на българската армия поставят допълнителни трудности в началната фаза на еврочленството.

Всичко това дава основание на брюкселският професор Жан-Мишел Де Вейл да прогнозира в навечерието на Новата година по АФП, че „Политическият консенсус, който преобладаваше, за да се стигне до влизане на България и Румъния в ЕС, ще изчезне на 1 януари и много скоро ще се появи политическа нестабилност”. Професорът смята, че много скоро, още през януари или февруари, в Румъния ще има избори и смяна на премиера", а в България предстои да се види „дали правителството ще издържи на шока при влизане в ЕС".

Всъщност големият политически въпрос в началната фаза от европейското битие на България е доколко тристранната коалиция, обявявана натрапчиво от проправителствената медийна пропаганда за „стабилна”, ще остане функционална в новата среда. Непрекъснатите битки за надмощие вътре в управляващата БСП, постепенното маргинализиране на НДСВ и постоянно засилващите се властови апетити на ДПС, не дават особени основания за коалиционен оптимизъм. Естественото ускоряване на икономическите обороти в навечерието на еврочленството през 2006 година едва ли е заслуга на стопанската политика на правителството или на законодателната подкрепа от парламента. Гласуваният бюджет за 2007-ма говори за колеблива икономическа визия и трудности в ускоряването на икономическия растеж.

В новогодишната нощ, на фона на невижданите в София илюминации и фойерверки, хората се хванаха на „най-дългото хоро”, поведено от един изпълнител на фолклорни песни. Те повярваха, че единни, хванати за ръце, ще успеят. Носени от еуфорията на празника и на алкохолния градус, мнозина от тях вероятно са си помечтали за така жадуваната в България обществена нормалност, физическа сигурност и социална обезпеченост. Дали с влизането в Европа всичко това ще се случи зависи от способността на същите тези хора да наваксат колкото е възможно по-бързо пропуснатото през 60-те години на комунистически застой. Сега, цели 17 години след промените, предпоставките вече са налице. Остават работата и действието.