1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България пак последна

България получи поредния предупредителен сигнал: този път за това, че предстоящите удари на финансовата криза могат да засегнат най-голямата й гордост: стабилната макроикономическа рамка. Маринела Липчева коментира.

default

България постави поредния печален рекорд

България пак се оказа на последно място в поредната европейска класация. Този път обаче се даде предупредителен сигнал не за всеизвестните язви на политическата система, а за проблемите на българската икономика. А това във времената на бушуваща финансова криза не звучи никак безобидно.

Публикуваният вчера доклад на Световния икономически форум, посветен на Лисабонската стратегия, постави

Deutschland Finanzkrise Börse in Frankfurt Börsenmakler

България не е ваксинирана срещу финансовата болест

България най-накрая на опашката

сред 27-те от ЕС. Да припомним: с приетата през 2000-та година Лисабонска стратегия ЕС си постави за цел да направи икономиката си най-конкурента в света, развивайки единствения си неоспорим ресурс - знанието в целия му широк аспект от образование до ноу-хау.

Само по два показателя България е успяла да се оттласне от последното 27-мо място. Тя си е извоювала забелжителната по преднина 22-ра позиция, що се отнася до условията за предприемачество и 25-та - по повод развитието на информационното общество. Сред останалите показатели, изхвърлили България на последно място от членуващите в ЕС страни, са: развитие на иновации, изследвания и технологии, постигане на устойчиво развитие, създаване на ефективно функциониращи финансови пазари.

Kroatien im Gefolge der Türkei

Дори страни-кандидатки за членство в ЕС, като Хърватия, изпреварват България

Има и още един по-горчив хап

от последното 27-мо място: някои от кандидатстващите за членство в ЕС държави като Хърватия, Турция и Македония имат по-добри показатели от България.

Макар и косвено, на София й се дава да разбере, че е застрашена най-голямата й и може би единствена засега гордост пред Брюксел: стабилната макроикономическа рамка. Изводът: държавната администрация трябва да направи всичко възможно, за да гарантира запазването й.

Това, естествено, ни отвежда до въпроса за започналия да се търкаля между партийните централи на управляващите проектобюджет за идната година. След няколкото предупреждения на международни агенции за това, че следващата фаза на финансовата криза ще удари най-вече страни като България и Румъния, българските управляващи започнаха макар и с половин уста да признават, че страната не може да излезе суха от придошлата вода.

Rettungsring

Българският бюджет за 2009-та година се нуждае от спасителни пояси за жертвите на финансовата криза


Какво ще стане с бюджета за догодина?

Анализатори препоръчват създаването на консервативен бюджет с достатъчно спасителни пояси, които да улавят удавниците на финансовата криза. Е, големият излишък от тазгодишния бюджет стана отчасти жертва на доста популистки сметки. Въпросът е, дали това ще се случи с бюджета за догодина.

Неговият малшанс е, че той ще се обсъжда в атмосфера на доста обтегнати отношения вътре в коалицонните партии и между тях. И най-вече: в предсрочно започнала предизборна кампания, в която ударите под кръста ще избият задължително все някога в евтин популизъм.

Така, за съжаление, пак опираме до политическите язви на България, които засега се лекуват по традиционния начин - с мастика на гладно. А това, знаем, не води до бистра и трезва мисъл.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание