1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

България отбелязва бюджетен излишък при силен икономически растеж

Българското правителство наближава края на легислатурния си период, отбелязвайки отлични икономическо-политически постижения. Въпреки това не е ясно какъв ще изходът от насрочените за лятото избори. Причина за това е непромененият жизнен стандарт в страната.

default

По данни на българското министерство на финансите излишъкът в консолидирания държавен бюджет за изминалата 2004-та година възлиза на 659 милиона лева – това са близо 2 процента от брутния вътрешен продукт. Преди изтичането на календарната година българското правителство очакваше бюджетен дефицит от 0,7 процента. Невероятно добрите финансови резултати се дължат най-вече на благоприятните макроикономически параметри, заложени в бюджета. Основна роля играе високият икономически растеж, намаляването на данъците и по-добрата фискална политика.

Държавните доходи се покачиха през 2004-та с 10 процента на почти 16 милиарда лева. Покачиха се обаче и разходите, и то с 4 процента повече от сумите, които бяха уточнени в споразумението с Международния валутен фонд. Опозицията упреква правителството, че е планирало дърржавните финанси прекалено внимателно, за да си подготви пътя за насрочените за лятото парламентарни избори. На същото мнение е и Международният валутен фонд. Съвсем наскоро представители на международната финансова институция разкритикуваха българското правителство заради неочакваното покачване на държавните разходи през последните три месеца на 2004-та година. От въвеждането на валутния борд през 97-ма година Международният валутен фонд подлага България на строг контрол. Това обаче не може да накара българското правителство да инвестира високия бюджетен излишък във – както беше предвидено и обещано – увеличението на минималната работна заплата с една четвърт.

Международният валутен фонд контролира българската държава не защото й няма доверие, а защото си е патил в миналото с Аржентина например, която също като България успя да отбележи хиперинфлация в мирни времена.

В балтийските държави валутният борд не бе въведен както в България за преодоляване на икономическата криза, а за улесняване на процеса на отделяне от бившия Съветски Съюз. Това бе за тези държави най-лесният път към установяване на собствена валута. В случая на Босна и Херцеговина пък това бе възможност за обединение на разпокъсаното население чрез предоставяне на обща валута. Дългогодишният опит показва, че валутният борд е една от най-ефикасните системи за извършването на протекторати. От 97-ма година България е също така да се каже под попечителството на Международния валутен фонд. Премахната бе правителствената автономия при решаване на въпросите, свързани с държавния бюджет. Всички решения трябва първо да бъдат обсъдени с международната финансова институция. Българският валутен борд обаче отдавна не се нуждае от валутните помощи на Международния валутен фонд. Монетарно страната е подсигурена повече от достатъчно благодарение на валутния си резерв, а за изравняване на бюджетния дефицит отдавна вече не се налага да се посяга на валутните резерви. Всеки две години българското правителство сключва т. нар. стенд-бай споразумения с Международния валутен фонд. Влиянието на международната институция върху българската финансова политика създаде отлични предпоставки за предстоящото присъединяване на страната към Европейския Съюз и по-късно дори към евро-зоната. България и Литва са единствените източноевропейски държави в процес на трансформация, които изпълняват Маастрихските критерии за конвергенция.

България се развива положително и по отношение на останалите макроикономически параметри. Благодарение на благоприятното развитие в областта на селското стопанство и туризма брутният вътрешен продукт на страната нарасна през първите девет месеца на 2004-та с почти 6 процента. Отчетено бе и нарастване на преките чуждестранни инвестиции, което от своя страна доведе до бързо растящо потребление и увеличаване обемите на вноса. Безработицата намаля от 13 процента и половина на малко над 12 процента. Накратко казано: приложението на валутния борд и съвместната работа с Международния валутен фонд са базата за икономическите успехи на българската държава. Въпреки икономическия подем обаче не се отбелязват положителни промени в жизнения стандарт на българина. Средната работна заплата все още не е прескочила границата от 150 лева. А това е прекалено малко за едно правителство, което таи надежда да бъде призбрано.