1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България на финалната права към Брюксел

Статия в Нойе Цюрхер Цайтунг за предизборната обстановка в България

В челото на статията изданието отбелязва, че за предстоящите в България парламентарни избори фаворити са опозиционните социалисти. Постигнатото в областта на икономиката и политиката от правителството на Симеон Сакскобургготски в края на четиригодишния мандат на правителството е забележително, но жизнения стандарт на повечето българи така и не се е подобрил.

Следващият репортаж от София започва така – звуците на българските народни песни, звучащи от високоговорителите, могат да се чуят отдалече. На площада пред културния дом в столичния квартал Младост се веят знамена – българското знаме и знамето на социалистическата партия с червената роза. Вижда се дори и едно от старите знамена – със сърп и чук. Певецът и певицата на подиума се опитват да създадат настроение на публиката – предимно възрастни хора. Което, обаче, почти не им се отдава – почти никой не им приглася, само някои подхващат танци. Младост е квартал с големи печални панелни блокове от комунистическите времена. В този квартал живеят много хора, които гледат на себе си като на потърпевши от процеса на реформи. А социалистите обещават точно това, което хората очакват да чуят – повече работни места, по-високи заплати, по-добри социални услуги.

Царят се погрижи само за себе си, но не и за народа – казва една възрастна жена с червена хартиена шапчица на главата. Царят – това е бившият цар Симеон Втори и днешен министър-председател – с името Сиемон Сакскобургготски. Преди четири години той спечели впечатляваща победа на изборите – с новооснованото си НДСВ, като буквално преобърна политическия ландшафт в България. Според жената царят е измамил народа, обещал е много, но е спазил само малка част от обещанията си. Тя смята, че след изборната си победа социалистите ще положат повече грижи за нуждите на обикновените хора. Седящата до нея жена се съгласява и добавя, че – според нея – управлението на социалистите ще е по-добро за народа.

В този момент под аплодисментите на публиката на сцената излизат празнично облечени млади мъже и жени. Заместник-председателят на Социалистическата партия Румен Овчаров им връчва новите червени партийни книжки. Изборното мото на социалистите гласи – Един за всички, всички за един. След което удостоените напускат подиума. Един от тях – 22-годишният студент Виктор Борисов не крие гордостта си от партийното членство – той вярва в идеалите на партията. Смята, че на левите ще се отдаде да намялат пропастта между бедните и богатите в България. Критиката на Виктор към царя е, че той преценява страната според статистическите данни, а не според реалното положение.

По думите на заместник-председателя Овчаров – неговата партия поставя в центъра хората, а не пазара, в който се кълнат всички от промяната през 1989-та година насам. Пазарът не е господар, а слуга – продължава Овчаров и изтъква, че той не е цел, а средство за подобряване на жизнения стандарт. През последните осем години в опозиция социалистите са се променили – твърди партийният лидер. Ние сме станали по-прагматични, освобедени сме от товара на старата идеология, открити сме, ориентирани към Запада, готови за сътрудничество.

Дали, обаче, след властовата загуба преди осем години социалистите действително са се превърнали в модерна, ориантирана към социалдемократическите ценности партия? Какво е влиянието на старите кадри? Тези въпроси занимават мнозина българи преди парламентарните избори тази събота, в които всички предричат победа на социалистите. Сред политическите им противници недоверието е особено високо. Съгласно мнението на Лидия Шулева, ръководител на предизборния щаб на НДСВ, промените сред социалистите са минимални. Към 70 процента от тях са същите хора, които преди осем години доведоха България до кризата. Което може да се случи и днес. Подобно е становището и на заместник-председателя на ОДС Николай Младенов. И той смята, че все още доминират старите кадри, които са отговорни за държавната и икономическата криза от 1996-1997-ма година.

Същевременно в гражданския лагер се ширят опасенията, че при управлението на социалистическо правителство би могъл да се забави процесът на реформи. С което ще се постави под заплаха и планираното за 1 януари 2007-ма година присъединяване на страната към Европейския съюз. Брюксел си запази правото в случай на дефицит на реформи да отложи с една година членството на България. И ако Европейският съюз наистина предприеме тази стъпка, това би било много лошо за България – както подчертава вицепремиерът Пламен Панайотов. Тъй като тогава – според него – възниква опасността и от следващо отлагане на членството. Принципно социалистите подкрепят европейската политика на страната, но – има и едно Но. Ето например, Овчаров упреква сегашното правителство, че не е защитило достатъчно националните интереси при преговорите с Брюксел. И дава като пример енергийната политика – по волята на Брюксел до края на 2006-та година трябва да бъдат затворени още два блока от АЕЦ-Козлодуй.

До присъединяването си към Европейския съюз България има да преминава през още няколко големи препятствия, най-сериозното от които е правосъдната реформа – както заявява Пламен Панайотов. Същевременно се отбелязва, че България е в състояние да удовлетвори в срок поставените от Европейския съюз изисквания – предвижда се до края на годината парламентът да утвърди проектът за нов наказателен кодекс – в съответствие с договореностите с ЕС. От гледна точка на голямата значимост на европейското членство на 1 януари 2007-ма Панайотов се надява, че за първи път от промяната насам избирателите ще се оставят да бъдат водени от рационални, а не от емоционални съображения.

Постигнатото от правителството на Симеон Сакскобургготски е очевидно. Икономиката отбелязва растеж, безработицата спада. През 2004-та година страната бе приета в НАТО, през април тази година бе подписан договорът за присъединяването към Европейския съюз.В политически план в България също е постигнато спокойствие. През последните чатири години партията на царя можа да се утвърди в центъра, след продължителната поляризация в страната, дължаща се на червените и сините. Сега към червеното и синьото и добавено жълто – цвета на НДСВ.

Бившият цар наистина даде по време на изборите през 2001-ва година обещания, много от които не можа да спази. С популистки маниер и той обяви парични подаръци. Но въпреки осезаемия икономически подем жизненият стадарт на мнозина българи, особено извън големите градове, изобщо не се е подобрил съществено. Губещите от процеса на реформи посрещнаха преди четири години царя с разтворени обятия. Много от тези, които сега залагат на социалистите, се надяваха тогава бившият монарх да им осигури по-добър живот. Но еуфорията бързо бе последвана от разочарование. И сега надали ще се случи нещо по-различно.

Митът за царя приключи бързо – подчертава политологът Андрей Райчев. Българите, които го подкрепят днес, вече не виждат в него чудотвореца, който може да осигури благосъстоянието с вълшебна пръчица, а един обикновен политик от центъра. Което изглежда дава положително отражение. Сегашното правителство е именно единственото след промените, чиято крива на популярността върви нагоре във втората част от мандата.