1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България на студентската скамейка

Последната пълна работна седмица на годината се оказа необичайно наситена със скандали и събития. Сякаш цялата истерия на българския публичен живот в няколко дни изби на повърхността и заля институции, медии и площади.

default

България спешно трябва да намери изход от задънената улица

По една от темите на седмицата – така нареченият Студентски град в София - е анализът на Яен Бояджиев.

Всъщност, тази седмица бе един идеален умален модел на българското време. А проблемът със Студентския град пък е идеален умален модел на българската действителност. Идеален за изучаване от първокурсници по политическа и гражданска култура.

Der Exorzist

Животът в Студентски град наподобява филм на ужасите

И така - най-напред, отново се оказа, че

Проблемите в България ни изненадват като първия сняг. Така в случая трябваше да загине един млад човек, за да се ударят всички по челото и да открият, че има голям проблем. И обратно – ако не беше се случил този трагичен инцидент, всички щяха преспокойно да продължават да си живеят с проблема. По същия начин, ако миналата зима не беше паднал голям сняг и не беше блокирал по пътищата стотици хора, може би и до ден днешен прословутият „батко” щеше още да си е уважаван директор на пътната агенция и да раздава милиони на брат си и други близки другари. По същия начин щяхме да се правим, че не знаем нищо, ако един реотан не беше дал на късо и не беше убил 9 души във влака за Кардам. Или пък, ако някой или нещо не беше запалил склада с боеприпасите в Челопечене. След като с изненада научим отдавна известното, идва ред на познатото

Вайкане, престорено съчувствие и откровен PR

Symbolbild Betriebsblindheit

И политиците се включват във взаимното вайкане

По въпроса за Студентския град го наблюдаваме вече 2 седмици. Включват се всички медии и всички политици. Искат се присъди и незабавни мерки. Замесените институции започват с огромна изненада да откриват собствените си безобразия – като общината и сагата с парцела от 200 квадрата, дето бил отреден за параклис, после на книга даден за павилион, а накрая станал на дискотека върху 1000 квадрата. Или университетите, които се вайкаха, че някой им е отнел Студентския град. Накрая обаче се оказа, че повечето заведения там са на терени, отдадени под наем от самите университети. Започват серия кръгли маси и срещи. Създава се работна група, която в случая още на първото си заседание създаде нова работна група. Покрай това започват безкрайни проверки и се предлагат куп безсмислени „решения”. Екзотични - като идеята на президента да дойде жандармерията. И революционно-утопични - като идеята всичко в Студентския град да се национализира. Лашкаща се между подобни идеи и разфокусирана като целия ни публичен дебат, припламва и бързо изгасва някаква мижава обществена реакция.

Лека-полека цялото говорене се завърта в омагьосан кръг, голямото потъва в подробностите заедно с очевидния извод, че

Проблемът „Студентски град” е проблемът „България”

Fuss im Schlamm

България - кал, мръсотия, грозотия...

Защото нищо в Студентския град не представлява някакво изключение от онова, което представлява цяла България. Същата тъмница, кал, мръсотия, грозотия. Същото безразборно, полу или напълно незаконно строителство. Същата дискотечно-клубно-хазартно-алкохолно-наркотична чалга. Същите, отново разпасали се мутри, купили си място и безнаказаност от същите разпасали се чиновници. Същото насилие, същият хаос, същата липса на ред, власт и закон. И решението на проблема, естествено, трябва да е същото. Никой няма да ни го даде наготово и затова трябва поне да се опитаме да се ориентираме в основните варианти. Между революционния и еволюционния възглед. Някои – на маса, на площада или от телевизионния екран – предлагат веднага да се премине към революционни действия, пък каквото ще да става. Те обаче нямат смислен отговор на въпроса: какво и как да се прави след като всеразрушаващата вълна на революцията отмине? Отговорът е отдавна известен от историята и от нашия собствен опит. А и често революционерите се оказват част от проблема, а не от решението.

Естествено, че за предпочитане е еволюционното решение -управление, което, в услуга не на себе си, а на обществото, създава, спазва и следи за спазването на правилата. И общество, което излъчва и контролира това управление и само спазва правилата. Общество с ясни ценности и критерии за красиво и грозно, за добро и зло.

Разбира се, да се формулира това решение е лесно. Да се изпълни е трудно. Въпросът всъщност е: кога, как и дали изобщо е възможно?

Оптимистичният възглед е, че кризи като тази в Студентския град са оздравителни и след тях нещата започват да се променят в положителна посока. Реалистите казват, че това съвсем не е задължително.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание