България между шести и девети септември | Новини и анализи от България | DW | 14.09.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България между шести и девети септември

Настоящият месец септември е изпълнен с празници. Според колегата Явор Дачков историческите дати, свързани със септември, са интересни и многозначителни от гледна точка на настоящето на България.

default

Днес България е член на ЕС, но бе наречена от един официален руски политик „троянския кон на Русия” в съюза, а в последните години се наблюдава изключителен ренесанс на българо-руските чувства и отношения. Впрочем, чувствата винаги са били в една посока – от България към Русия. Руснаците са имали далеч по-прагматично и, бих казал, цинично отношение към нас.

В продължение на половин век месец септември бе пръв между равни за комунистическата идеология. Той бе месеца-символ, от който започваше новото социалистическо летоброене в България. На 9 септември 1944 г. в България се извършва държавен преврат, след който започва началото си комунистическата диктатура. Повече от половината народни представители от тогавашното 25 народно събрание са избити или изпратени на лагер. Същата участ спохожда министрите, висшите офицери от армията, свещениците, кметовете, учителите, лекарите….С една дума тогавашния елит. България буквално е била обезглавена откъм интелигенция само за няколко месеца след преврата. След това са започнали с премазването на селяните, отнемайки им земята, както и с всички останали свободни хора, отнемайки им собствеността чрез национализацията, проведена през декември 1947г. Превратът през 44г. успява благодарение на съветските войски, които под претекст, че се борят срещу фашизма, установяват трайно господство на Сталин над България. От тогава тя става един от най-верните сателити на Москва. В продължение на 45 г. 9 септември бе националният празник на България. Денят, в който КГБ, тогава НКВД, установява контрол чрез послушни местни политици над страната. Министър-председател тогава и човекът с най-голяма власт в България става Георги Димитров, дългогодишен съратник на Сталин, шеф на Коминтерна и съветски гражданин. Днес малцина се сещат за девети септември, но той нанесе толкова дълбоки поражения на България, че повече от шестедест години по-късно все още не можем да се справим с тях. Негов антипод е датата 6 септември. Денят в който през 1885 година българите най-после правят нещо сами за историята си и то против интересите на Русия. Към нея разбира се трябва да прибавим и 22 септември, деня в който, макар и години по-късно делото на 6 септември получава пълна международна легитимност. Интересно е, че в своя кратък исторически път България винаги е била изправяна пред простия избор или Русия или Европа. Никога не е било и няма да е възможно този избор да бъде избегнат. А и страната ни винаги е просперирала, когато в моменти на пробуда се е еманципирала от руското влияние.

Много показателно е мнението на един от най-великите строители на съвременна България, министър-председателят Стефан Стамболов, който произнася реч пред Народното събрание по повод четвъртата годишнина на Съединението. Тук само ще вметна, че Стамболов е един от основните български дейци, работили срещу Османската империя преди Освобождението на България, едно от главните действащи лица по време на самото Съединение, първият премиер на България, който се решава да откъсне страната от руското влияние и който плаща с живота си тази дързост. Стамболов казва така: „Русия не е имала никога любов към нас и земята ни, защото винаги е гледала да бъдем руска провинция. Ето руските агенти са кроили постоянно интриги, за да изпъдят първия ни княз, но тези гонения бяха тайни, подземни. Открито Русия излезе срещу нашата държава по време на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Това много смути народа и отчая руските приятели в България. Да искаме да се помиряваме с Русия, ние нямаме причини, защото никога не сме й сторили никакво зло. Няма жертви, които ние бихме могли да направим, за да удовлетворим тази държава. Тя ще бъде доволна и ще ни прости само тогава, когато ние се откажем от княза си, от отечеството си и от самите себе си. Подобно нещо аз не мога да сторя. Предпочитам да умра в защита на отечеството си, отколкото да видя страната опозорена” (Стефан Стамболов, 1889 г.).

Тези думи звучат пророчески и днес, а както вече казахме заради тях и заради действията си Стамболов заплаща с живота си. Той е убит публично на днешната улица „Раковски”, близо до Театралната академия, посечен с хладно оръжие. Думите на Стамболов са актуални и днес, въпреки че България вече е член на ЕС. Днешното българско управление отново върна Русия на дневен ред, въпреки, че България официално направи своя избор за Европа. В различни официални изявления и премиера Станишев (до скоро руски гражданин) и президента Първанов акцентират върху мнението на Кремъл относно вътрешно-политически въпроси на България, като например разполагането на натовски войски на наша територия. България все повече бива обвързвана към руски стратегически интереси. Ето защо не е лошо да си припомняме историята, която през месец септември сякаш сама ни подканя за това.