1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

България и Румъния – сто дни след влизането в Европейския съюз

На 10-ти април се навършиха 100 дни от приемането на България и Румъния в Европейския съюз. Макар и твърде кратък, този период е все пак повод за равносметка. Промени ли се Общността след влизането на двете страни от Югоизточна Европа? Почувставаха ли се хората от България и Румъния наистина част от Европа на 27-те? На тeзи въпроси се спира Емил Попов

Макар и вече в ЕС, в двете страни царят същите проблеми

Макар и вече в ЕС, в двете страни царят същите проблеми

На 1-ви януари т.г. Европейският съюз се реши на поредното предизвикателство. Приети бяха две страни, които австрийският вестник „Виртшафстблатт” нарече „бедните къщи на Европа”. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в България и Румъния е едва една трета от средното ниво на Европейския съюз. По този показател те са изпреварени от Хърватска, а Турция се намира в застрашителна близост. Все пак, ако нещо дава повод за оптимизъм, това е динамичният растеж на икономиката. Според „Райфайзен Рисърч” през 2007-ма той и в двете страни ще надхвърли 6%.

Макар и вътре в Общността, България и Румъния продължават да бъдат наблюдавани твърде внимателно от Европейската комисия. Нейните експерти се канят да установят „на място” дали страните изпълняват поетите обещания. Отново в центъра на проверките ще бъде съдебната система и разпределението на аграрните фондове. Най-късно през юни Комисията ще излезе с препоръка, дали към тези страни да бъдат приложени „предпазните клаузи”.

Какво се промени в Европейския съюз след влизането на България и Румъния? Макар че обществеността на запад „чу” за приемането на двете страни, все пак познанията за тях са твърде оскъдни. Млади хора в Германия, изправени пред карта на Европа, на която са означени само границите, без имената на държавите, имат трудности да покажат, къде точно се намират България и Румъния. Ако не беше динамичният български туризъм, резултатите от подобни запитвания щяха да бъдат още по-отчайващи.

Като цяло Европейският съюз се обогати количествено с още близо 30 милиона граждани. Разрастна се и бюрократичният апарат, който прие чиновници от двете страни. В качествен аспект останаха същите проблеми. За да стане управляема, Европа на 27-те се нуждае повече от всякога от нов договор, без значение дали той ще бъде наречен конституция или не.

Как изглеждат нещата от гледна точка на двете нови страни? Особено в Румъния се забелязва едно ново самочувствие. Според румънският премиер Калин Таричеану страната му не е „прилежен ученик” и не се нуждае от „страхливи политици”, които да променят мнението си според капризите на Брюксел. Макар че таксите, които Румъния въведе при вноса на стари автомобили в страната, противоречат на Брюкселските разпоредби, те продължават да бъдат събирани.

Сто дни след влизането в Европейския съюз много от нещата в България и Румъния останаха по старому. Това се вижда и отвън: според Карл Казер от университета в Грац „влияние в двете страни се постига все още с лични връзки.” Всеки се опитва чрез личните си контакти да се добере до обществените и държавните ресурси. „Мисълта за общото благо, като съществена ценност на гражданското общество” все още е изключение. Тази мисъл липсва особено при елита на двете страни. Динамиката, с която се обогатява той, е в противоречие с бавните темпове, с които се променя благосъстоянието на обикновените хора. Мнозинството от българите и румънците ще се почувстват част от Общността, едва когато Европейският съюз стане и за тях синоним на икономически просперитет. А до тогава твърденията, че България и Румъния са част от Европа на 27-те, ще звучат като политически декларации