1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

България и Румъния като стожер на Европа

Чрез обещанието си да приеме България и Румъния, ЕС изплаща още една част от историческата си отговорност пред тези страни. Карл-Петер Шварц развива своята теза в статия за неделното издание на вестник ФАЦ:

default

Авторът на статията смята, че най-доброто “и за щастие” най-вероятното решение, което ще оповести днес Европейската комисия, предвижда потвърждаването на приемната дата 1 януари 2007, но придружено от строги условия, които да бъдат изпълнени до есента. Според него това решение е най-подходящото, за да се поддържа натискът за реформи, но без да се унижават или дестабилизират правителствата в София и Букурещ.

Основната и по-интересна част от статията на Карл-Петер Шварц е посветена впрочем на стратегическите аспекти на присъединяването на България и Румъния. В нея четем: “По този начин ЕС изплаща още една част от моралната и историческата вина, свързана с изоставянето на страните между Балтийско, Адриатическо и Черно море на произвола на Сталин. Освен това по този начин се дава важен принос за стабилизирането на най-застрашения регион на Европа. Румъния и България слагат преграда между така нестабилните страни, възникнали в източната част на Черноморието вследствие на разпадането на СССР, и не по-малко нестабилните страни в западната част на Балканския полуостров, формирали се от останките на някогашната Югославия. ЕС стяга от всички страни западните Балкани в железен обръч, намалявайки по този начин конфликтния потенциал в региона. Говоренето за мирния проект Европа – подчертава авторът - може да придобие конкретен смисъл не в Конго, в Източния Анадол или край Хиндукуш, а именно тук, в тази част на Европа.”

По-нататък в статията на ФАЦ става дума за публикуваната миналата седмица в Рим от международната Балканска комисия “сензационна декларация”, която се преценява като “най-доброто, което отдавна се е казвало по тази тема”. “Комисията обвинява водещите европейски политици, че са изгубили куража да доведат до край задачата, с която се ангажираха преди три години в Солун, когато обещаха европейско бъдеще на всички балкански страни.“ И още: “Вместо да разработи една смела перспектива за членство, с цел до десет години да бъдат интегрирани всички страни, ЕС нито е готов, нито желае да им открие подобна обнадеждаваща перспектива.”

ФАЦ цитира и хърватската политичка Весна Пушич, според която европерспективата може да стане лост за промени, само ако политическите елити в желаещите присъединяване страни могат да я включат в житейския си хоризонт. Първото посткомунистическо и постнационалистическо поколение в тези страни – отбелязва Пушич – се ангажира с европейската интеграция като своето най-голямо обещание. “Последвалото поколение, което сега се държи политически неутрално до безразлично, ще съди за предшествениците си по това дали са спазили това обещание.”

Накрая в статията се отделя място и на предупрежденията на онези германски политици, които вещаят прокоба. “Онзи, който използа провала на референдумите във Франция и Холандия като аргумент против източноевропейското разширяване на ЕС, той не проявява разбиране за грижите на европейските граждани, а капитулира пред повелите на европейския проект” – заключава Карл-Петер Шварц.