1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

България и Румъния в последния етап от предприсъединителния процес

Изследователи от няколко европейски държави представиха във Френския институт в София сравнение на развитието на България и Румъния по пътя към Европейския съюз. Какви са техните констатации? Коментар на Еми Барух

default

Eвропейското бъдеще на България и Румъния бе темата на конференция, която се състоя в края на седмицата във Френския културен институт. Поводът бе появата на книгата «Модернизация, демократизация, европеизация: сравнения между България и Румъния» под научната редакция на преподаватели от Нов български университет.

В дебата взеха участие проф. Кристиян Преда – държавен секретар към правителството на Румъния, както и господата Ив Сен-Жур и Михаил Розиану -посланици на Франция и Румъния в България.

Безспорно, едно от предимствата на този и подобни форуми, които за съжаление представляват интерес предимно за подготвена академична аудитория, е възможността да се сравнява – в случая, да се направи паралел между две съседни държави, които не се познават добре, въпреки, че ги дели една река и сходно минало. А ги обединяват много формални контакти, както и общата амбиция за Европейския съюз.

Вглеждането в другия често пъти е най-добрият начин да опознаеш себе си. Посткомунистическият дебат в София и в Букурещ обаче остана затворен изключително в границите на националното и все още не може да приключи с болезнените за мнозина равносметки с миналото. Тази обща за двете държави подробност обяснява донякъде различният ритъм (в сравнение с останалите сателити на бившия Съветски съюз), с който се променяха България и Румъния след падането на Берлинската стена. Именно това доведе до логичния резултат София и Букурещ да бъдат оставени на поправителен, да бъдат наблюдаване внимателно след първата голяма вълна на разширяването.

Това обстоятелство не стана катализатор за по-активни двустранни контакти. В процеса на преговорите с представителите на Брюксел отношенията на юг и на север от Дунава бяха функция не на естествения диалог между две съседни държави, а на сложни изчисления за това по какъв начин ще се отрази поредният мониторингов доклад върху политическата игра на елитите.

Ще се промени ли това на 1 януари 2007-ма, когато и България, и Румъния се надяват да станат пълноправни членки на Европейския съюз?

Отговорът на този въпрос бе даден индиректно от посланика на Франция Ив Сен Жур, който сподели следното: преди 25 години имах възможността да наблюдавам друг преход, не по-малко болезнен от този, който се случва днес в Централна и Югоизточна Европа - преходът на страните от Латинска Америка. Най-изненадващото за мен бе да констатирам, че въпреки липсата на езикова бариера в Латинска Америка, през всичките години на диктаторски режими, между държавите там контакти на практика нямаше. Едно от последствията от отварянето на страните една към друга е възможността интелектуалците и идеите да прехвърлят границите. Или – ако отнесем този пример към темата на конференцията – българите и румънците да започнат да общуват помежду си. Парадоксът е, че досега не са го правили.