1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

България и Международния валутен фонд през 2006

С края на тази година идва и краят на един тип отношения между Международния валутен фонд и България. Едната от причините е разбира се присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари. Изтича и предпазното кредитно споразумение за около 150 милиона долара, условията по което позволяваха на МВФ да настоява за определена икономическа и финансова политика. Но дори и след края на програмата, Българ

Международният валутен фонд във Вашингтон

Международният валутен фонд във Вашингтон

�я ще бъде принудена да следва досегашната основна икономическа политика. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Отношенията между България и Фонда, които през 2005 година претърпяха доста затруднения, не бяха без проблеми и тази година. Годината започна с опит да се постигне съгласие по договореностите свързани с кредитното споразумение, каквото двете страни не можаха да постигнат преди това. Сред причините бяха големият и растящ дефицит по текущата сметка, свръхкредитирането и фискалната политика.

През годината дефицитът по текущата сметка на платежния баланс беше главна и постоянна тема в документите на МВФ за България и повод за големи тревоги. От Фонда непрестанно повтаряха, че дефицитът по текущата сметка е увеличил външно-икономическата уязвимост на България и това изисква залагането на по-голям фискален излишък. В анализ от август тази година от Вашингтон посочиха, че дефицитът е претърпял по-голям от предвидения скок и през април е стигнал 14.6% от БВП. А в последното изявление на мисията на Фонда от преди седмица се казва, че дефицитът по текущата сметка за 2006 се очаква да надмине прогнозите и да достигне 15%. Нещо повече: очаква се това ниво на дефицита да остане без изменение и през 2007.

Забележима тревога у специалистите от МВФ очевидно предизвикваше фактът, че рязко нарасналият дефицит се финансира главно от директните чуждестранни инвестиции. През първото тримесечие на тази година приходите от тези инвестиции са финансирали 70% от дефицита, а през декември са осигурявали 80% от покритието на дефицита.

В публикуваната през април Световна икономическа прогноза на МВФ България беше поставена в групата на т.нар. “появяваща се Европа”, т.е. държави в Европа, които са нови пазарни икономики. За България нарастването на БВП беше предвидено да е 5.6% през 2006, и 5.8% през 2007. През декември от Фонда съобщиха, че очакват “реалният ръст на БВП за 2006 да достигне 6.2% и да остане на подобно ниво през 2007, поддържан от устойчивия ръст на банковото кредитиране и от паричните потоци, свързани с присъединяването към Европейския съюз”.

За тази година фондът отчете, че повишението на цените в България е сред най-високите в цяла Централна и Източна Европа. През 2006 то е 7.2%, а следващата година се очаква повишение на цените с 4.1%. В т.нар. “появяваща се Европа” тази година само Сърбия и Румъния имат по-голямо нарастване на цените.

Във връзка с предстоящото присъединяване към ЕС през август МВФ публикува Доклад за икономическото развитие и перспективи на България. Докладът съдържаше актуален анализ на българската икономика и предрече проблеми след присъединяването, най-вече твърде бавно догонване на жизнения стандарт в напредналите страни от Европейския съюз. Въпреки своите икономически успехи през последните 10 години България остава сред най-бедните държави в Източна Европа, съответно и в Европа, и ще й бъдат необходими десетилетия за да достигне средния жизнен стандарт, който Западна Европа има в този момент.

Специалистите поясняват, че присъединяването към ЕС и възприемането на еврото няма да решат проблемите на България въпреки потенциалните големи суми, които ще постъпват от европейския бюджет. Поради ниските си доходи България ще получава по-големи суми, но те няма да помогнат. От МВФ по-скоро предвиждат увеличване на бюджетния дефицит през 2007-09 година. Този бюджетен ефект ще се дължи на допълнителните разходи след присъединяването, например - вноски в евробюджета. Друга причина ще са изискванията за съ-финансиране, което означава, че ако не се представят добре аргументирани проекти, ЕС няма да отпуска финансиране. Според МВФ хазната на България ще губи доходи и поради поради снижаването на приходите от мита и данък добавена стойност. Съветът е да се търсят допълнителни балансиращи мерки. Строгата фискална политика и продължаването на дейностите по реформите, поддържането на стабилни макроикономически политики

ще останат от ключово значение за извличането на максимални ползи от присъединяването към ЕС, казват от МВФ.