1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България и малцинствата

Двойният стандарт по отношение на етническите малцинства, който все още съществува в страната, е опасен както за националната сигурност, така и за европейските приоритети на България.

default

Протестите през последните дни в редица населени места в страната, които се отразяват по различен начин от медиите, накараха мнозина наблюдатели да заявят, че това, което се случва във Варна, например, но и не само там, е доказателство за измамните твърдения, свързани с уникалния «български етнически модел» - най-забележимото отличие на страната в Балканския регион, след падането на Берлинската стена, изтъквано както от представители на българския, така и на европейския политически елит.

Дали е измамно това твърдение или не;

дали опростява схемата на прехода като поставя знак на равенство между отсъствието на масови гробове у нас и понятието толерантност;

дали прикрива корупционни маневри във висшите етажи на властта или е просто смесица между чувство за вина след «Голямата екскурзия» и инертност... са версии към един разказ за днешния ден на България с много автори и малко читатели.

Различните интерпретации на всекидневието, в което все по-често се случват етнически сблъсъци, обслужват различни централи и различни икономически интереси. Дори най-хаотичния поглед назад в близкото минало показва, че по отношение на растящото напрежение и инфектирането на обществената атмосфера няма невинни.

В лявото политическо пространство, чийто генезис е световно известен, и до този момент не е направена откровена дисекция на множеството леви идентичности, които въпреки че се разроиха, продължават да гравитират към ядрото-майка. Голямата вина за «Голямата екскурзия» е кръвно свързана с предшествениците на Българската социалистическа партия. А в нейните редове има носталгици по миналото, чийто национализмът е мутирал по банално уродлив начин.

В дясното политическо пространство – с всички негови нюанси – още от възникването му бе освободено място за наследниците на легионерите. Родилните петна не останаха без последствия: след като се оформиха различните физиономии на групите, които спореха кой от кого е по-демократ, флиртът с националистическите мелодии продължи, воден от късогледите изчисления на електоралния популизъм.

Когато Иван Костов, в качеството му на министър-председател на страната, каза, че «българският етнически модел е проклятие за България» - това беше твърдение свързано с политическия и икономическия анализ на ролята на ДПС в разпределението на ресурсите, но тези негови думи – точно поради това, че бяха изречени от висотата на неговия пост, фактически разшириха пространството на ксенофобското говорене.

Всички медии създадоха благоприятна акустика за това. И сред нас-журналистите невинни няма…

Днес дори не правят впечатления заглавията, в които акцентът е поставен върху етническата принадлежност на медийния герой, което е недопустима практика според европейските стандарти за толерантност.

Така в парламента влезе «Атака», така на ЖП-релсите във Варна легнаха българи, които казват, че няма да дадат града си на турчин, така пред очите ни сринаха мизерните бараки на циганите в София, така се появи лозунгът «България за българите». Ако се опитаме да си го представим картинно, този лозунг прилича на стена. С пропускателен пункт, който определя двата стандарта за пребиваване в страната - за българите и за не-българите. В съответствие с това изискване дори караме европейците, които искат да се качат с лифта на Боровец да плащат два пъти по-скъпи билети… Нали България е за българите…

Ами ако те кажат: Европа за европейците….